Българският национален отбор продължава да пише история. Само че страниците вече е по-добре да се прелистват със затворени очи.

На 26 септември загубихме с 1:2 от Люксембург в Пловдив - за първи път в съперничеството между двете държави. При това поведохме, за да стане унижението завършено: домакинство, аванс и накрая три точки за гостите.

На 3 октомври дойде и първото поражение от Исландия - 0:3 в Рейкявик. Две исторически загуби за осем дни. Подобна производителност заслужава внимание, макар и от съвсем различно естество от желаното.

Сега предстои гостуване на Люксембург. Някога подобен двубой предизвикваше въпроса с колко ще победим. Днес въпросът е дали след него ще остане нещо за спасяване освен доброто настроение на съперника.

свързани статии

14 победи, три равенства и една пробита илюзия

Преди онова 1:2 България имаше 14 победи и три равенства срещу Люксембург, при голова разлика 40:9. След мача балансът вече е 14 победи, три равенства и една загуба, а головете - 41:11. Статистиката още изглежда внушително. Жалко, че няма как да я пуснем титуляр.

Миналото ни печели убедително. Настоящето допуска обрат у дома.

Точно тук е големият проблем на националите: фланелката продължава да носи тежест, която играта им не може да понесе. Наричаме ги "лъвове", но напоследък най-страшното около този отбор е перспективата да го гледаш още 90 минути.

Люксембург няма задължение вечно да губи от България. Нашите футболисти обаче имат задължение да покажат защо трябва да спечелят. Историческият баланс не пресира, не затваря пространства и не връща топката след грешен пас.

В Исландия падна и следващата крепост

До гостуването в Рейкявик България нямаше поражение и от Исландия - четири победи и едно равенство в пет срещи. После получи три гола, а Даниел Наумов спаси и дузпа. Вечер, в която сред утешенията трябва да броим и попадението, което не сме допуснали.

Националите очевидно са се заели да премахват последните статистически основания за спокойствие. Ако някой съперник още няма победа срещу нас, вече има повод да очаква следващата среща с оптимизъм.

Сарказмът се пише лесно. По-трудно е да гледаш как отборът предоставя нов материал за него.

Последни сме, но с исторически принос

След три мача България е последна в групата с една точка и голова разлика 1:5. Единствената точка дойде от нулевото равенство с Естония. На 6 октомври гостуваме на Люксембург. Това е отправната позиция - достатъчно красноречива и без украса.

Един гол за три срещи. Защитата поне осигурява повече събития, но за съжаление пред собствената врата.

Преди реванша националите нямат нужда да обещават подвиг. Победа срещу Люксембург трябва да бъде футболна задача, а вече сме я превърнали в изпит по оцеляване на самочувствието.

От тях се иска нещо съвсем конкретно: точни подавания, организирана защита, смислени атаки и резултат. Елементарни изисквания към хора, които представляват страната на футболния терен.

Защото феновете вече получиха достатъчно история. Време е най-после да получат и футбол.

Георги Пешев, Gol.bg