Българският национален отбор по футбол приключи поредното си разочароващо участие на международната сцена с 4 точки в група С/4 на турнира на УЕФА Лига на нациите. „Лъвовете“ постигнаха само една победа – 2:0 като гост над Люксембург, записаха домакинско равенство с Естония и допуснаха четири поражения.
Преди двете загуби с общо осем безответни гола от Исландия националите стартираха с поражение с 1:2 от Люксембург на традиционно празния стадион „Христо Ботев“ в Пловдив и завършиха със същия резултат при гостуването на Естония.
Реакциите на публиката и на много специалисти бяха еднозначни – разочарование, гняв и пренебрежително отношение към целия отбор, преминаващо в ирония и подигравки. Започна и търсенето на виновници на всяко възможно място, но не и в самия корен на проблемите, не и в причините нивото на българския футбол да става все по-ниско.
България остана далеч от целта си в Лигата на нациите
Лигата на нациите даде възможност на победителите в групите на Лига В и Лига С да се изкачат едно ниво нагоре. Турнирът предоставя и допълнителна възможност за класиране на Евро 2028 чрез плейофи съгласно новата система на УЕФА.
За българския отбор задачата преди началото беше ясно поставена – първо място и промоция в Лига В. С такава идея работеше и Александър Димитров, който наследи Илиан Илиев на поста национален селекционер.
Още при жребия за хората с ясна представа за футболните реалности беше очевидно, че Исландия е фаворит в групата с Естония, България и Люксембург.
Исландският отбор разполага с футболисти, които играят на високо ниво за клубове като Реал Сосиедад (Ори Оскарсон), Блекбърн (Андри Гудьонсен), Лил (Хакон Харалдсон) и Кьолн (Исак Йоханесон).
Такива футболисти, които всяка седмица тренират и играят при значително по-висока динамика, трудно могат да бъдат затруднени от съперници, практикуващи футбола на доста по-ниско ниво.
Това се видя и в резултатите. Исландия записа по две победи над Люксембург и България. Четирите успеха се оказаха напълно достатъчни въпреки двете равенства с Естония.
56 футболисти са получили шанс в националния отбор за една година
В българската медийна среда често се повтаря клишето, че „това са футболистите, няма други“.
Същото заяви и капитанът на Левски Кристиан Димитров след мача с Естония на 29 септември в Пловдив:
„Живецът може да дойде от самите нас. В момента, който и да направят треньор, това сме футболистите“.
Или още по-конкретно:
„Всички български футболисти сме такива“.
Няколко дни по-късно думите му бяха подкрепени и от бившия национален селекционер Георги Дерменджиев пред БНТ:
„Основната вина за състоянието на националния отбор е в клубовете“.
Но кои и колко са състезателите, получили шанс в националния отбор?
За период от 12 месеца – от назначаването на Александър Димитров за национален селекционер до последния мач с Естония при временния наставник Атанас Рибарски, са използвани общо 56 футболисти.
В българската Първа лига играят 183 българи от общо 365 картотекирани футболисти, което представлява 50,1%.
Като се има предвид, че с изключение на Илия Груев, Лукас Петков, Йоан Стоянов и записалия пет минути Иван Панков, останалите са продукт на българското първенство и българските клубове, клишето „това са футболистите“ придобива още по-сериозна тежест.
Така че който и да бъде извикан, резултатите едва ли ще бъдат кой знае колко по-различни.
Детайлната статистика показва, че за периода са използвани:
Осем вратари: Алекс Божев, Даниел Наумов, Димитър Евтимов, Димитър Митов, Димитър Шейтанов, Мартин Величков, Пламен Андреев и Светослав Вуцов.
19 защитници: Алекс Петков, Андреа Христов, Антон Недялков, Атанас Чернев, Валентин Антов, Виктор Попов, Димитър Велковски, Емил Ценов, Иван Турицов, Йоан Стоянов, Кристиан Димитров, Мартин Георгиев, Патрик-Габриел Галчев, Петко Христов, Росен Божинов, Симеон Шишков, Стефан Велков, Теодор Иванов и Християн Петров.
16 полузащитници: Андриан Краев, Асен Чандъров, Берк Бейхан, Борислав Цонев, Доминик Янков, Ефе Али, Ивайло Чочев, Иван Йорданов, Иван Панков, Илия Груев, Кристиян Стоянов, Марин Петков, Никола Илиев, Петко Панайотов, Станислав Шопов и Филип Кръстев.
13 нападатели: Атанас Илиев, Владимир Николов, Георги Лазаров, Георги Русев, Здравко Димитров, Кирил Десподов, Кристиян Балов, Лукас Петков, Мартин Минчев, Радослав Кирилов, Светослав Ковачев, Станислав Иванов и Тонислав Йорданов.
Осем загуби в 14 мача и половината срещи без отбелязан гол
От 25 септември 2025 г. до 19 ноември 2026 г., в общо 14 мача или 1260 редовни минути, най-много игрово време за националния отбор са записали Илия Груев (769 минути), Димитър Велковски (677 минути) и Андриан Краев (638 минути).
По брой участия в мачове, независимо дали като титуляр или резерва, водач е Марин Петков с 13 срещи от възможни 14, но с общо 562 минути.
В изиграните 14 мача националният отбор на България е постигнал четири победи, две равенства и осем загуби.
Националите са отбелязали общо 20 гола, като половината от тях – 10, са във вратата на Соломоновите острови на турнира „FIFA Series 2026“.
В седем от тези 14 срещи България не е успяла да отбележи нито един гол.
Голмайстор на отбора за последната година е Марин Петков с четири попадения. Следват Владимир Николов, Филип Кръстев и Георги Русев с по три гола.
Всеки един от тези четирима футболисти е отбелязал срещу скромния състав на Соломоновите острови.
Съвсем малко от повиканите през периода играчи не са влизали в игра в нито една от 14-те срещи. Това са вратарите Алекс Божев и Димитър Евтимов, както и защитникът Алекс Петков.
Проблемът на българския футбол не е само в националния селекционер
Със сигурност и Александър Димитров, който пое отбора с огромна амбиция за успехи и доказване, и Атанас Рибарски след него са правили списъците за мачовете с една идея – да извикат най-подходящите и най-подготвените футболисти.
Така се получава обаче, че реално почти една трета от българските играчи в Първа лига са получили възможност да се доказват в националния отбор.
И двамата треньори са се стремили да постигнат максимално добри резултати, но потенциалът, с който разполагат, води именно до подобно представяне.
Ако българските играчи не започнат да присъстват масово на европейския футболен пазар, и през следващите години резултатите вероятно ще останат същите.
И тези резултати няма да имат пряко отношение към това кой ще бъде селекционер, нито кой ще бъде президент на Българския футболен съюз.
Системата на българския футбол, включваща професионалните клубове, аматьорските отбори и школите, произвежда футболистите, които излизат на терена.
Сред тези 56 играчи на практика могат да бъдат сформирани три пълни състава от по 18–19 души, но всеки един от тях би имал сходни резултати.
Това ще продължи, докато в България се разчита приоритетно на местните школи.
Много държави от калибъра на България, както и значително по-многолюдни страни, отдавна развиват голяма част от футболистите си в Европа. Там младите състезатели се сблъскват с различна динамика, по-сериозна съпротива и по-високи критерии за качество, талант и успехи.
Такъв е примерът с Мароко, който на Световното първенство това лято в Северна Америка се представи с 22 футболисти, родени извън територията на страната.
Подобен подход се наблюдава и при Турция, Хаити, Кабо Верде, Кюрасао, Албания и други държави.
Младите футболисти и школите - къде е изходът от кризата?
Разбира се, българският национален отбор има своите резерви в лицето на отсъстващите по различни причини основни футболисти.
Кирил Десподов, Мартин Минчев и Филип Кръстев са с контузии. Вратарят Димитър Митов и един от капитаните и лидер в защитата Петко Христов нямат достатъчно игрова практика, а Здравко Димитров редува силни и слаби периоди.
Има и качествени млади футболисти в по-ниските възрастови формации.
БФС не създава пряко играчите, не ги тренира и не ги развива. Федерацията обаче се опита да създаде конкурентна среда за младите с въвеждането на задължителното използване на футболист до 21 години на терена в Първа лига.
Това е малък положителен знак, защото играчи като Симеон Шишков, Стивън Стоянчов, Теодор Иванов и други на тази възраст получават гарантирано място в стартовите единадесеторки.
Но това е само началото. Вероятно мярката ще даде резултати след години, когато се натрупат няколко поколения футболисти, получили достатъчно игрова практика, и то не само за един сезон.
Докато това не се случи, а българските играчи не започнат да се развиват и утвърждават на по-високо европейско ниво, обвиненията за състоянието на националния отбор вероятно ще продължат да бъдат насочвани към БФС и неговия президент.
Топ 15 на българските национали по изиграни минути
Футболист Пост играни минути Мачове
1. Илия Груев Полузащитник 769 9
2. Димитър Велковски Защитник 677 9
3. Андриан Краев Полузащитник 638 10
4. Даниел Наумов Вратар 585 7
5. Християн Петров Защитник 570 9
6. Марин Петков Крило 562 13
7. Лукас Петков Нападател 548 8
8. Стефан Велков Защитник 548 7
9. Кристиан Димитров Защитник 547 7
10. Здравко Димитров Крило 538 11
11. Георги Русев Нападател 533 10
12. Емил Ценов Защитник/халф 506 8
13. Иван Турицов Защитник 488 8
14. Филип Кръстев Полузащитник 441 6
15. Мартин Минчев Нападател 361 9
Материал на БТА








Мисията "БепиКоломбо" навлиза в орбита около Меркурий (ВИДЕО+СНИМКИ)
Първи случай на холера в Южна Корея от десетилетие насам
Психическото насилие над деца е най-разпространено, жертвите на агресия се увеличават
Промени в закона: Как да се спре злоупотребата с ТЕЛК решения?
Обща стачка парализира Италия
Конфискуван McLaren Senna събира прах, тъй като никой не го иска
В тази държава от ЕС глобите на пътя растат всяка година
Ето как действа сгъващият се волан на BYD
Японските автомобилни производители се обединяват
Том Аспинал ще премине нови медицински изследвания в края на януари
Млади борци от 4 държави излизат на тепиха в турнира "Русенски легенди" в Русе
Алекс Перейра отговори на критиките на Израел Адесаня
Майкъл Моралес обеща нокаут в първия рунд срещу Карлос Пратес
Липа – ароматна, медоносна и подходяща при простудни заболявания
5 мита за гинекологичния преглед
Кръвното налягане в средна възраст и здравето десетилетия по-късно
Невралгия след херпес зостер – как да я предотвратим?
Коментари
Напиши коментарНапиши коментар