От полуфинал на световно първенство до поражения от Люксембург и Исландия. Малко повече от три десетилетия след незабравимото американско лято българският национален отбор се бори да намери мястото си дори сред средняците в европейския футбол.

Как страната на Христо Стоичков стигна дотук? Отговор търси журналистът и основател на австрийското издание abseits.at Даниел Мандъл. В анализа си той разглежда състоянието на школите, финансовите проблеми на клубовете и управлението на Българския футболен съюз.

Основната му теза е, че кризата не е резултат от един слаб отбор или един неуспешен селекционер. Тя е следствие от проблеми, трупани в продължение на десетилетия.

САЩ ’94 - последният голям успех на старата система

Според Мандъл поколението, извело България до полуфиналите на Мондиал 1994, се оказва на границата между две епохи.

свързани статии

Голяма част от тези футболисти израстват в централизираната спортна система на социалистическа България. Държавата инвестира в спорта, а клубовете разполагат с организирани структури за откриване и подготовка на таланти.

След промените през 1989 година най-добрите български играчи получават по-лесен достъп до водещите западноевропейски първенства. Така поколението на Стоичков съчетава подготовката по стария модел с възможността да се развива на най-високо международно ниво.

В същото време политическите и икономическите промени разклащат основите на системата. Държавното финансиране отпада, а клубовете трябва бързо да намерят собственици и нови източници на приходи. Много от тях стават зависими от отделни бизнесмени и политически кръгове.

В този смисъл успехът през 1994 година се оказва последният голям плод на старата система, вместо начало на нова успешна епоха, смята австрийският журналист.

свързани статии

Младите футболисти получават едва 12% от игровите минути

Един от най-тревожните показатели в анализа е свързан с възможностите за развитие на младите играчи.

Според посочените от Мандъл резултати от проучване на белгийската консултантска компания „Дабъл Пас“, възложено от БФС през лятото на 2026 година, футболистите до 21 години получават едва 12% от игровите минути в българския елит. Това е най-ниският дял сред държавите, включени в изследването.

Същевременно българските играчи в тази възрастова група представляват около 22% от регистрираните професионални футболисти. Изводът в доклада е, че страната разполага с таланти, но не им осигурява достатъчно възможности за развитие и постоянна игрова практика.

Проблемите започват още в школите. По цитираните в анализа данни на БФС в България има над 900 футболни клуба, но почти половината поддържат само един отбор. Едва 6% разполагат с формации във всички възрастови групи.

За много клубове издръжката на детско-юношеска школа и привличането на квалифицирани треньори са непосилни.

Последствията се виждат и в националния отбор. България продължава да има отделни футболисти на високо международно ниво, като Илия Груев, но липсва групата от играчи във водещи европейски клубове, на която страната разчиташе в миналото. Част от талантите, заминали в чужбина, се завръщат сравнително бързо заради ограничените възможности за развитие.

Лудогорец ли е виновен за кризата?

Дебатът за състоянието на българския футбол неизбежно стига до Лудогорец. След влизането си в елита през 2011 година разградският клуб печели 14 последователни титли между 2012 и 2025 година.

Мандъл разглежда ролята му като противоречива. От една страна, Лудогорец представя България успешно и редовно в европейските турнири. Тези участия носят приходи, точки за клубния коефициент на страната и международна разпознаваемост.

От друга, успехите са постигнати предимно с чуждестранни футболисти. Тази трансферна политика продължава и през лятото на 2026 година с привличането на национали и млади таланти от чужбина.

Според автора обаче цялата вина не може да бъде прехвърлена върху един клуб. Основният проблем е неспособността на системата да подготвя достатъчно качествени български футболисти, които да се конкурират с чужденците.

Ниският дял на игровите минути за младите е проблем на цялото първенство.

Финансовата нестабилност допълнително затваря пътя им към първите отбори. Слабата посещаемост, дълговете, фалитите, недостатъчните инвестиции в бази и ограничените приходи съпътстват клубния футбол от години.

Притиснати да постигат незабавни резултати, клубовете търсят бързи и евтини решения. Треньорите предпочитат опитни футболисти, вместо да дадат време на 18-годишните таланти да се развиват и да се учат от грешките си. На много места липсват и необходимите условия за подготовка на бъдещи професионалисти.

Скандалите в БФС и пътят към промяната

Към проблемите на клубовете Мандъл добавя и дългогодишните сътресения в БФС.

Борислав Михайлов, капитанът на националния отбор от САЩ ’94, оглавява съюза през 2005 година. Един от най-тежките моменти в управлението му идва през октомври 2019 година, когато България губи с 0:6 от Англия в мач, прекъсван заради расистки обиди към английски футболисти.

Ден по-късно Михайлов подава оставка, а полицията претърсва централата на БФС във връзка с разследвания за манипулиране на резултати.

През 2021 година той се връща на поста след оспорвани избори срещу Димитър Бербатов, който поставя акцент върху развитието на школите, прозрачността, модернизацията и борбата с корупцията.

Напрежението достига нов връх през 2023 година. Привърженици на традиционно враждуващи клубове излизат заедно на протест срещу ръководството на съюза. Около европейската квалификация срещу Унгария в София избухват тежки безредици, а впоследствие Михайлов окончателно се оттегля.

Според Мандъл федерация, погълната от скандали и битки за власт, трудно може да изгради последователна стратегия за развитие.

На терена спадът също е отчетлив. В анализа се припомня слизането на България до 96-ото място в ранглистата на ФИФА, участието в Лига С на Лигата на нациите през сезон 2024/25 и тежките поражения от Испания, Грузия и Турция в квалификациите за Мондиал 2026.

Към тях авторът добавя загубата с 1:2 от Люксембург, равенството 0:0 с Естония и поражението с 0:3 от Исландия. Резултати, които преди 25–30 години биха били сензация, днес все по-рядко предизвикват изненада.

Мандъл отчита и първи опити за промяна при Георги Иванов, който оглавява БФС през 2024 година. Сред тях са създаването на академия за най-талантливите футболисти и работата с „Дабъл Пас“ за анализ и подобряване на подготовката на младите играчи.

Бързо възстановяване обаче трудно може да се очаква. Зад кризата стоят десетилетия недостатъчна работа с подрастващите, нестабилни клубове, слаба инфраструктура и ограничени възможности за изява.

Голямото предизвикателство пред България е да изгради система, която отново да създава футболисти от класата на Христо Стоичков. Според австрийския журналист именно това е условието националният отбор да се върне на футболната карта.