Франсис Нар - най-яловото крило в историята на Левски

В последните дни се вдигна голяма шумотевица около футболиста с №7 в Левски. Тази фланелка е носена от 23-годишния ганаец Франсис Нар. Коментарите по негов адрес дойдоха не заради изявите му на терена, а по повод комисионерски интереси. Просто защото играта му е толкова безлична, че направо е странно как този футболист навъртя 60 мача във всички турнири за сините... Реваншът срещу Хайдук от втория квалификационен кръг на Лига Европа най-вероятно ще се окаже последен за него. 

И би трябвало, защото за малко повече от година и половина насам Франсис си заслужи етикета „най-яловото крило“ в историята на Левски и един от най-слабите играчи, влизали в домакинската съблекалня на „Герена“.

Ганаецът пристигна при сините в началото на 2016 година. А сещате ли се за някое негово отиграване? Ако се напрегнете малко повече, може би в спомените ви ще изплува голът му във вратата на Марибор в началото на миналата кампания, попадението в мрежата на ЦСКА през есента, както и един спринт в Каварна тази пролет, когато „скъса“ Стефан Станчев и асистира на Амаду Сукуна (друго недоразумение) за единствения му точен изстрел за Левски. Толкова... Но пък сигурно веднага ще се сетите за някое от нескопосаните му отигравания. Както и фактът, че заедно с приятеля му Бабатунде Аденижи нямаха служебна кола. Както и че след като такава им бе предоставена, те бяха тандем и в шофирането - единият кара до стадиона, а след това другият паркира... 

Първите впечатления от Нар бяха, че по-слаб футболист от него не е играл в Левски. След това имаше кратка промяна в положителна посока при Люпко Петрович. Но след напускането на сърбина първоначалните твърдения се затвърдиха многократно. Просто защото Нар тича с едно и също темпо, а на всичкото отгоре не може да „завива“.

Той не знае какво е да заобиколи съперник, а е като блъскаща се количка в лунапарк. И затова, когато има противник пред него, неизменно рейдът му завършва със сблъсък. Е, случва му се да преодолее защитник с финт, но най-много веднъж на три мача. Феновете на сините са подготвени за това - ако го стори в първата минута, знаят, че до края на двубоя, а и в следващия това вече няма да се повтори. 

Постът му изисква да може да изостря играта, да подава на свободни съотборници и сам да реализира. Франсис обаче не го прави, а изглежда като загубен на терена. Всъщност в някои двубои е сред най-добрите за противника - пълна нула е в предни позиции, а от неможенето му в нападение тръгват опасни контри за съперника. В повечето двубои бе държан в игра, защото помагал в дефанзивен план. Нищо че ползата в атака е нула. 

Нар е като безопасна игла. И това го доказва статистиката. Знаете ли кога за последно вкара? На 15 октомври миналата година срещу ЦСКА, разписа се в 34-ата минута. След това бе на терена в още 32 двубоя, само в 5 от които не бе титуляр. Престоя на игрището 2368 минути (39 часа и 28 минути), в които така и не успя да намери път към противниковата врата. Затова и изваждането му от групата за мачовете много, много закъсня.

За този период Левски можеше спокойно да развие юноша, чиито грешки да бъдат преглътнати от феновете. Вместо това Левски търпя футболист, който на всичкото отгоре заема квота за играч извън ЕС. Даде възможност на нищо и никакъв житен бегач да направи визитка на гърба на клуба. А какво получи Левски в замяна? Нищо. Плати 200 хиляди евро, но вместо за готов футболист, който да прави разликата, прибра менте, което доста отдавна трябваше да си търси работа на друго място. 

Янаки Димитров, "Тема Спорт"