Гиздол прекроява ЦСКА: Проблемът с 4-3-3 и скритият коз Йомов

Маркус Гиздол е готов да промени из основи начина, по който играе ЦСКА. Новият треньор на "армейците" възнамерява да наложи схема 4-3-3, с която да увеличи скоростта по фланговете, агресията при пресата и присъствието на футболисти в противниковото наказателно поле.

Първите индикации за намеренията му дойдоха от закритата контрола срещу дублиращия отбор, в която Лео Перейра и Мохамед Брахими действаха по крилата, а Жоел Цварц беше на върха на нападението.

На теория промяната изглежда логична. На практика обаче Гиздол се изправя пред сериозно предизвикателство: селекцията на ЦСКА не е изграждана за подобен игрови модел, а наличните типични крила трудно могат да се похвалят с впечатляваща резултатност.

Така германецът ще трябва не просто да смени схемата, а да намери нови роли за част от футболистите, без да наруши баланса между нападение и защита.

Как схемата 4-3-3 ще промени играта на ЦСКА?

При Христо Янев "червените" използваха предимно 3-5-2 и 4-4-2 с ромб в средата на терена. При тези формации широчината в атаката се осигурява основно от халф-бековете или крайните защитници, докато офанзивните футболисти са концентрирани в централните зони.

Гиздол иска различен подход. При 4-3-3 двамата флангови нападатели трябва да разтягат защитата на съперника, да създават ситуации един на един и да атакуват пространствата между крайните и централните бранители.

Това би позволило на ЦСКА да бъде по-непредвидим в нападение. Вместо атаките да преминават предимно през центъра, "армейците" ще могат да сменят посоката на играта и да търсят бързи пробиви по двата фланга.

Висока преса и повече отговорности за крайните защитници

Съществена част от футболната философия на Гиздол е агресивното поведение без топка. Германецът ще изисква от крилата не само да атакуват, но и да участват активно в пресата, като ограничават възможностите на противника да изнася спокойно топката.

Тук важна роля ще имат Пастор и Анжело Мартино, ако бъдат използвани като крайни защитници. Те ще трябва да преценяват кога да подкрепят нападението и кога да останат по-назад, за да не оставят свободни пространства.

При високо позиционирани крила крайните бранители могат да осигуряват подкрепа с припокриващи пробиви или движения към вътрешните пространства. Това обаче изисква отлична координация.

Ако ЦСКА загуби топката при едновременно изнесени напред крайни защитници, противникът ще получи възможност да атакува оголените флангове. Именно затова успешното прилагане на 4-3-3 зависи не само от нападателите, но и от организацията при прехода към защита.

Крилата са големият проблем пред Гиздол

Най-сериозната въпросителна пред новия треньор е свързана с качеството и ефективността на фланговите нападатели.

ЦСКА разполага с Лео Перейра, Мохамед Брахими и Иту Каталин, но статистиката им показва, че нито един от тримата все още не се е утвърдил като постоянна голова заплаха.

Крилата на ЦСКА

Тримата имат общо 32 индивидуални участия, в които са отбелязали само един гол и са направили пет асистенции.

Това е тревожен показател за отбор, който възнамерява да използва схема с двама типични крайни нападатели. При 4-3-3 крилата трябва да бъдат сред основните източници на голове. Ако централният нападател остане единственият постоянен завършващ футболист, атаките на ЦСКА лесно могат да станат предвидими.

Затова Гиздол ще трябва да увеличи не само броя на ситуациите по фланговете, но и присъствието на крайните нападатели в наказателното поле.

Перейра и Брахими получават шанс да покажат повече

Лео Перейра изглежда сред футболистите, които могат да спечелят най-много от промяната. Бразилецът притежава скорост и умения в индивидуалните двубои, които биха били полезни при директни атаки срещу крайните защитници на съперника.

За него обаче ще бъде важно да подобри решенията си в последната третина. Един гол и нито една асистенция в 11 участия са недостатъчен принос за футболист, който трябва да бъде основна фигура по фланга.

Мохамед Брахими също има предпоставки да се впише в новата система. Трите му асистенции показват принос при създаването на положения, но липсата на голове е проблем, който Гиздол ще трябва да решава. Да не забравяме, че в някои мачове той беше използван и като халф-бек.

Но при правилно позициониране Брахими може да атакува диагонално към наказателното поле, вместо да остава постоянно близо до страничната линия.

Иту Каталин е друга възможност, но шестте му участия не дават достатъчно основания да се правят категорични изводи за потенциала му. Все пак той е и все още нов футболист и от него тепърва ще се очаква да подобрява статистиката си и приноса си към отбора.

Голямото предизвикателство пред Гиздол ще бъде да превърне крилата от футболисти, които предимно създават широчина, в реална голова заплаха.

Селекцията не е правена за 4-3-3: Кои са алтернативите?

Проблемът на германеца не се изчерпва с ниската резултатност на типичните крила. 

Голяма част от състава е комплектована за различна тактическа концепция. Затова Гиздол ще трябва да използва футболисти на непривични позиции или да адаптира схемата към техните характеристики.

Варианти има, но не всички изглеждат еднакво подходящи.

Други флангови футболисти или такива, които могат да играят като крила

Статистиката показва, че и сред алтернативните варианти липсва футболист с изявен голов принос.

Пастор има три асистенции, а Джеймс Ето'о е записал един гол и две голови подавания. При тях обаче трябва да се отчита, че основните им функции не са непременно свързани със завършването на атаките.

Георги Чорбаджийски, Тамиму Уору и Васил Каймаканов също могат да предложат допълнителни варианти, но ограниченото им игрово време поставя въпросителни доколко са готови за постоянна роля.

Джеймс Ето'о и дилемата в халфовата линия

Една от най-интересните възможности пред Гиздол е използването на Джеймс Ето'о по десния фланг.

Камерунецът вече е бил поставян на тази позиция от Даниел Моралес. Неговата физическа мощ, работоспособност и агресивност могат да бъдат полезни при висока преса.

Подобен ход обаче би имал своята цена. Изваждането на Ето'о от средата на терена може да отслаби способността на ЦСКА да печели единоборства и да контролира пространствата пред защитата.

При 4-3-3 тримата полузащитници са изключително важни. Единият трябва да осигурява баланс пред централните защитници, докато останалите двама участват в пресата, изнасянето на топката и подкрепата на нападението.

При игра без топка формацията може да преминава в 4-1-4-1, като крилата се връщат на линията на вътрешните халфове. Това ще изисква сериозна физическа подготовка и тактическа дисциплина.

Ако Гиздол не намери правилния баланс в центъра, ЦСКА рискува да стане по-опасен в нападение, но и значително по-уязвим при контраатаки.

Георги Йомов - скритият коз на Маркус Гиздол?

На фона на ограничените възможности по фланговете Георги Йомов може да се окаже неочаквано решение за германския специалист. Бившият национал притежава характеристики, които се вписват в идеята за директен, динамичен футбол с типични крила.

За разлика от футболистите, които трябва да бъдат преквалифицирани, Йомов е естествен флангови нападател. Той обича да играе с лице към противниковата врата, да атакува свободните пространства и да търси индивидуални пробиви.

Особено полезно за схема 4-3-3 би било умението му да навлиза диагонално към наказателното поле. Подобни движения могат да освобождават пространства за включванията на крайните защитници и да създават допълнителни възможности за централния нападател.

Какво може да даде Йомов на новия ЦСКА?

При подходящо физическо състояние Йомов би могъл да предложи три важни неща: скорост, директност и по-голяма вариативност в нападение.

Неговото евентуално включване би увеличило конкуренцията по фланговете и би позволило на Гиздол да използва различни типове крайни нападатели според характеристиките на противника.

Съществува обаче и сериозна въпросителна. Продължителното отсъствие от състезателния футбол неизбежно поставя под съмнение игровия ритъм на Йомов и готовността му веднага да отговори на високите физически изисквания на германеца.

Освен това евентуалното му завръщане като реална опция зависи от актуалния му договорен и състезателен статут, както и от възможността да бъде картотекиран.

Затова Йомов не може да бъде разглеждан като сигурно решение, но потенциалът му заслужава внимание. Особено при положение че ЦСКА изпитва недостиг на футболисти с неговия профил.

Ще успее ли Гиздол да наложи идеите си без нови попълнения?

Пред германския специалист стои сложна задача. Той трябва едновременно да промени игровия модел, да намери правилните позиции на футболистите и да постигне резултати.

Преминаването към 4-3-3 може да даде повече свобода на Лео Перейра и Мохамед Брахими, но крие риск да извади на показ недостатъците в селекцията.

Ако крилата не започнат да бележат по-често, ЦСКА ще продължи да разчита прекалено много на централния нападател. Ако крайните защитници не намират точния момент за включване, отборът може да стане уязвим при контраатаки. А ако халфовата линия не осигурява необходимия баланс, високата преса трудно ще бъде ефективна.

В краткосрочен план Гиздол вероятно ще трябва да търси компромисни решения, включително използването на Джеймс Ето'о по фланга и промяна на ролите на част от останалите футболисти.

В дългосрочен аспект обаче новата концепция може да наложи и целенасочена селекция на типични крила.

Първият сериозен тест ще бъде гостуването на ЦСКА 1948 в Бистрица. То ще даде начална представа доколко футболистите са усвоили новите изисквания, макар че една среща няма да бъде достатъчна за окончателни заключения.

Гиздол не просто сменя схемата на ЦСКА. Той се опитва да промени начина, по който отборът атакува, пресира и контролира пространствата.

А това е далеч по-сложна задача от пренареждането на единадесет футболисти върху тактическата дъска.

Снимка: Официална страница на ЦСКА във Фейсбук