Още по темата

 

Юли и август са известни във футболния бизнес като „тъпия сезон“. Като се има предвид рекордният в света трансфер на Неймар за 222 млн. евро от „Барселона“ в „Пари Сен Жермен“, е лесно да се разбере защо. Двата месеца представляват летният трансферен прозорец, в който на отборите се разрешава да купуват и продават играчи. Поради малкото състезателни клубни мачове феновете насочват вниманието си към слухове за вълнуващи попълнения и нежелани отпътувания. Неймар представлява и двете.

ПСЖ се опитваше да привлече бразилската звезда от Каталуния от месеци. Сагата достигна доста комично кресчендо преди седмица, когато съотборниците му от „Барселона“ настояваха в социалните медии, че той остава, докато вестниците съобщиха за неизбежното му заминаване, което бе потвърдено на 3 август.  

Барселона се оплака, че катарските собственици на ПСЖ са финансирали покупката, вместо да използват клубните приходи, което би нарушило правилата. Отборите имат право да харчат толкова, колкото печелят. Но с набъбването на приходите от телевизионни права и спонсорство се увеличиха и трансферните такси. Повечето елитни отбори са съгласни да похарчат над 44 милиона евро за талантливо попълнение.

Как се уреждат подобни сделки обяснява в свой анализ британското икономическо списание The Economist, цитирано от най-големият икономически и финансов сайт в България Investor.bg.

Преди страните да седнат на масата за преговори, купуващият отбор търси с години подходящата придобивка. Клубовете отдавна разчитат на скаути да откриват надарени младежи, но имат и достъп до огромни видеотеки и данни за редица постижения. Макар че обикновено мениджърът участва в подбора на целта, пазарлъкът се извършва често от „футболен директор“ или мениджър. Ако футболистът има договор с друг клуб, мениджърът трябва официално да се обърне към клуба. Има правила, които не разрешават на купувача да се свърже предварително с играча или с агента му, непочтена практика, известна като „подслушване“. 

Въпреки това слухове за интерес от дадена страна често изтичат в пресата. Последващите преговори се водят най-често през услугата за мобилни съобщения WhatsApp, казва спортният адвокат Джейк Коен: функцията ѝ за конферентен разговор, незабавни актуализации и сигурността ѝ я правят изключително удобна. Преди да бъде завършен един трансфер, трябва да се сключат редица споразумения.

Първата сделка засяга таксата, която продавачите ще получат. Играчи като Неймар имат клауза за напускане – сума, която собствениците му трябва да получат, в случая 222 млн. евро. След като продавачът реши, че цената е справедлива, започва вторият етап: купувачът предлага договор на играча чрез агента му, което за Неймар означава 30 млн. евро годишно след данъците. Третата сделка е комисионата, която купувачът плаща на този агент, обикновено 5 – 10% от трансферната сума, казва Ендрю Макгрегър от адвокатската кантора Brabners. Екипът от представители на Неймар, включващ и баща му, ще получи по-щедра сума от 38 млн. евро.

След като новият играч премине строги медицински прегледи и попълни документи със съответните регулаторни органи, купувачът може да обяви подписването на сделката. И ако това изглежда сложно, нещата може да се усложнят още и от досадни клаузи. Продаващият клуб може да поиска бъдещи плащания, ако играчът спечели трофей. Купувачът може да му предложи бонуси за представяне и компенсация за използване на снимките му, ако е звезда.

Самият футболист обаче държи козовете. Ако договорът му изтече, той може да напусне безплатно – катастрофална загуба за стария му тим и манна небесна за новия, който го възнаграждава с част от спестената трансферна сума. И докато цените на един неудържим голмайстор или на непробиваем защитник продължават да нарастват, може да очакваме повече играчи да държат собствениците си като заложници, заключава Тhe Economist.