Любослав Пенев още не се е появил на хоризонта, а машината с фекалии го заля. И така ще бъде до деня на конгреса, а след това палачинката ще се обърне. Стратегията всеки да си каже мнението, стига то задължително да е против Пенев, ми се вижда комична и плиткоумна. И съставителите, а не изпълнителите би трябвало да се замислят. Ало, вечните в БФС, вие не си ли давате сметка, че Любо Пенев няма да се кандидатира никога, ако не му е обещана подкрепа Свише. И Вездесъщият ако реши да го постави на президентския пост, вие само „ще духате супата“.

Като се спусне окръжно до кметствата за кого трябва да се гласува на конгреса на БФС, как ще спрете лавината. С десет нови топки за децата на село и банкет за делегата на конгреса!? Делегатите като се върнат по места и не са изпълнили задачата, нали ще им разкажат играта. Обречени сте, стига Височайшата воля да тръгне срещу вас. А вероятно ще тръгне, защото тази държава в държавата, каквато представлява БФС сега, не е приемлив пример за липса на контрол. Те могат да си правят каквото искат, ама да държат феновете далеч от политиката. А в последните 7-8 години по това направление е пълен провал. Само проблеми с тази трудно управляема маса народ.

На Любо Пенев в познатия му стил му дреме колко пишурки ще го наплюят. А и поръчковата измет е толкова прозрачна и елементарна. Не бил се доказал като ръководител, нямал качества, дължал пари на банки и тем подобни... Все едно, че българският футбол се ръководи само от доказани ръководители, които са върнали всеки кредит навреме. Любо Пенев е напълно готов да поеме поста още утре и българския футбол няма да стане по-зле. Напълно възможно е да не стане и по-добре. Но това не е причина да остават на власт някакви пожизнени династии от севернокорейски тип.

Поне на хартия сме част от демократичната общност и при нас, цивилизованите, не е прието властимащите да се задържат дълго. Не случайно президентът на държавата е с два мандата и приключва дотам. А президентът на БФС си състави такова уставче, че може да бие рекорда и на Роберт Мугабе в Зимбабве. И вижте как работи тоталитарният инстинкт, как се спуснаха да го бранят. Както казваше един политик,

„Тази власт с кръв сме я вземали, с кръв ще я дадем“. Само че власт се надцаква с по-голяма власт. Милионите се побеждават от милиардите. И накрая всеки да си знае мястото и да си наляга парцалите.
Иначе обективността изисква да се каже, че Любо Пенев няма и един микрон шанс срещу системата, ако не бъде подкрепен от партньора си по тенис на двойки. И ако тандемът работи както на корта, победата е в кърпа вързана. Както добре е известно, противниците сами се бият от страх.

Това е въпросът в главите на всички, които се спуснаха да нападат Пенев. Колко ще е яка подкрепата, която ще получи. И поне засега се надяват, че такава въобще няма да има, защото Любо Пенев не ходи много по земята и може да си е самовнушил някакви неща, които нямат нищо общо с реалността. Има го и това, не може да се отрече. Покрай европейското председателство и смяната на вечното място за провеждане на конгреси – НДК, сборището може да не предизвика никакъв интерес.

И така между другото да бъде преизбран досегашният президент за четвърти или пети мандат, спрял съм да ги броя. Със сигурност вървят совалки, а политическата подкрепа не е в пълен размер, защото топлите отношения със силните на деня по линия на запазено място в Изпълкома не са това, което бяха. Така че сметките за политическа протекция не излизат. А делегатите не падат от Луната, те ще дойдат от вътрешността на страната. Която сега не се контролира от Боби и хората му, а от някой друг!

Каква футболна драма ни очаква. И какъв невероятен римейк. Знаете ли как гледаше Иван Славков на опита за преврат през 2005 година. С насмешка, не можеше да си представи, че смотаният вицепрезидент, който се страхува и от сянката си, ще го свали от власт. И какво се получи - без дебат, без конфронтация, без идеи, само със задкулисно прегрупиране на силите невъзможното стана факт. Няколко добри стари играчи разместиха фигурите и изненадата се случи. Защо пък отново да не станем свидетели на промяна.

Всъщност защо е необходимо да се случи промяна? Защо Любослав Пенев е по-добър от Борислав Михайлов? Никога няма да разберем, ако Любо не спечели. А на фона на това, което се върши в името на българския футбол към момента, някак си е тъпо да се пропусне подобен шанс. Едно е сигурно - предричаният апокалипсис ако Боби и ко си тръгнат, няма да се случи, защото той вече се случи. И това не е само вина на сегашното ръководство, а на всички, свързани с футбола през последните 28 несъветски години. Всички виждаха нещата само през призмата на собственото си добруване, а така бизнес не се прави. Могат да го потвърдят половината членове на сегашния Изпълком. Успешният им бизнес едва ли се гради върху феодалния модел на БФС. 

Все пак е интересно какво ще сложи Любослав Пенев на масата. Срещу постулатите: възход на юношите, растеж на съдиите и най-смешното от всички – съживения национален отбор. Всички „добродетели“ на БФС няма да са достатъчни, ако се вземе окончателно решение в Банкя, а не в Бояна. И тогава победата на Супер Любо над Системата ще е с нокаут. И на другия ден палачинката ще се обърне и жълто-кафявите слуги, които сега се упражняват на клавиатурите по спуснатата им отгоре тема „Любо Пенев”, ще си върнат паметта кой всъщност е Ел Голеадор! Какви плонжове ще последват, мале…

Жаклин Михайлов, Тема Спорт