Серия А е първенството излъчило най-много финалисти в европейските клубни турнири. Трите гранда на италианския футбол – Ювентус, Милан и Интер са сред клубовете основали Г-14: никоя друга страна не е представена от 3 отбора!

Ако искате да спечелите най-желаната от футболистите награда – „Златната топка”, то именно Калчото е най-подходящо: най-често играчи, състезаващи се за италиански отбори печелят това отличие.

Със седемте си спечели трофея от Шампионската лига Милан е единственият клуб, който в момента застрашава лидерската позиция на „галактическия” Реал (Мадрид) в това подреждане.

„Росонерите” са един от двата клуба в света с най-много международни титли като делят първото място с аржентинския колос Бока Хуниорс.

В същата класация Ювентус е на шесто място в света и трето в Европа. Освен това торинският отбор е и единственият печелил всички европейски клубни турнири!

Наистина славно минало, но какво е настоящето?

Футболна Италия е поставена пред угрозата до 1-2 сезона да се радва само на три отбора в Шампионската лига, тъй като германското първенство диша във врата на Серия А и е силно вероятно скоро да я измести от третото място в класацията на УЕФА.

Факт е, че в днешно време новите звезди във футбола предпочитат шампионатите на Англия и Испания. Минаха времената когато големите играчи мечтаеха за трансфер в Италия. Минаха и времената, когато клубовете от Ботуша можеха да си ги позволят. А преди 5-10 години дори средняците от Серия А не жалеха средства за нови играчи и привличаха звезди в съставите си.

Ярък пример за това е отборът на Лацио, който пръсна баснословни суми, за да отмъкне перлите на Валенсия Гайска Мендиета и Клаудио Лопес – Въшката.

Пак в този период легендата на Барселона Пеп Гуардиола, който в момента прави чудеса като треньор на „каталунците”, прекара последните години от кариерата си не къде да е, а е в отбора на Бреша. Да, тогава дори отбори от втората половина на подреждането имаха възможността да привличат подобни футболисти.
А в състава на „рондинелите” беше и магьосникът Роберто Баджо.

Удинезе пък подписаха с Карстен Янкер - един от емблематичните играчи на Байерн (Мюнхен). С привличането на страховития германец „фриуланите” сформираха триото станало известно като „Трите Я-та” – Янкер, Якуинта и Янкуловски.

В тези времена и броят на вътрешните трансфери беше много по-голям.
Мауро Каморанези, който през 2006 стана световен шампион с Италия, премина в отбора на Ювентус от скромния тим на Верона.

Друг играч вдигнал титлата в Германия – Марко Матераци, се озова в Интер след като се скъсваше да бележи за коравия отбор на Перуджа.

Същински завод за футболисти пък бе симпатичния отбор на Парма. От там за големия футбол тръгнаха още двама световни шампиони със „Скуадра адзура” – Джиджи Буфон, който стана най-скъпият вратар при преминаването си в Ювентус, както и настоящият капитан на националния отбор Фабио Канаваро.

Освен тях при „пармалатите” изпъкнаха също Тюрам, Ди Вайо, Адриано, Муту, Джилардино и т.н.

Сега е абсурдно да си представим, че някой от италианските отбори може да си позволи играчи като Фабрегас, Давдия Вия, Торес, Перси, Рибери.

За сметка на това се задоволяват с позалязващи звезди като Роналдиньо, оказали се ненужни в други отбори като Хунтелаар, Снайдер, Баптища, Рийзе и изключения от това правило като Ето`о и Диего, които обаче тепърва трябва да оправдават очакванията.

Защо Италия вече не е привлекателна дестинация за футболните звезди?
Защо отборите не постигат успехи в евротурнирите?

Причинете разбира се са много. Времената когато отборите от Италия даваха луди пари за играчи и техните заплати може да се оприличи с надуването на един балон.

Влагането на огромни средства без успехи насреща, които да възвръщат тези инвестиции, доведе до спукването на този балон и в резултат на това много отбори изпаднаха в жестока финансова криза.

Фиорентина фалира и трябваше да започне наново, а Лацио и Парма се разминаха на косъм от същата съдба.
В момента нещо подобно се случва и в английската Висша лига. Първата жертва е Портсмут.

Има обаче известна разлика. Хората, отговарящи за футбола на Острова са превърнали първенството в отличен маркетингов продукт.

Отборите вземат много сериозни суми от телевизионни права, има много спонсори, няма сериозни проблеми с футболни хулигани, всички отбори си имат стадиони.

Докато в Италия често ставаме свидетели на сцени добре познати ни от родните терени, скандалът „Калчополи” удари много сериозно авторитета на Калчото и отблъсна хората, които искат да дават пари, много от отборите делят един и същ стадион. Дори грандовете Милан и Интер, кръвните врагове Рома и Лацио.

Друг проблем са високите данъци, които правят Италия непредпочитана дестинация за големите футболисти, а и карат спонсорите да не вземат такива, защото им излиза прекалено солено.

А като не пристигат големи имена продажбата на фен-артикули е по-малка, стадионите са по-празни, приходите по-малки, а от там и успехите. А като няма успехи порочният кръг се повтаря.

Но все пак положението не е безнадеждно. Една от положителните промени е, че вече се дава доста по-голям шанс на млади играчи за сметка на ветерани. Преди няколко години отборите, които се бореха да не изпаднат, смятаха, че това ще стане с помощта на много опитни футболисти. След като този начин на действие не даваше добре резултати, във въпросните отбори се сетиха да се обърнат към талантливи момчета, които дори и да не запазят мястото на дадения отбор в елита, то поне ще напълнят касата при трансфер в по-голям отбор.
Отличен пример за отбор без сериозни средства, който обаче се представи страхотно миналия сезон, а този затвърди доброто впечатление е тимът на Каляри.

Младият спец Масимилиано Алегри спечели симаптиите на футболната общественост, след като измъкна сардинския клуб от дъното и го вкара в „златната среда”. И това без гръмки селекции, закани и други такива добре познати ни приоми.

Друг отбор, който без кой знае какви средства изгради добър състав е Фиорентина. И тук основна заслуга има треньорът – Чезаре Прандели. Амбициозен млад наставник, който вече дори е спряган за наследник на Марчело Липи след Световното първенство в ЮАР. В продължение на няколко сезона сформира много качествен отбор, който играе доста приятен за окото футбол. А най-хубавото е, че той също дава път на няколко млади, талантливи момчета. Все пак Дел Пиеро, Тоти, Неста, Канаваро не са вечни и са необходими нови звезди, идоли, които да пълнят стадионите, да продават екипи и да карат децата да обичат футбола.

По отношение на базите добър пример дава най-успешният италиански отбор: Ювентус. В момента така обичаният от феновете Деле Алпи е разрушен и на негово място се строй нов стадион, който трябва да е готов за сезон 2011/2012. Това обаче е капка в морето.

За да се изправи от нокдауна в който се намира, Калчото трябва да получи сериозна помощ от държавата, за да се решат най-вече проблемите с хулиганството и базите.

Останалото е работа на управляващите футбола в страната. Стъпвайки на основа нови, хубави стадиони, без гамени по тях, те трябва да превърнат Серия А в един привлекателен за инвестиране продукт. Като разбира се не се стига до другата крайност и тази велика игра да бъде превърната само в бизнес и източник на пари.
Това също би отблъснало хората.

Ако се продължи както досега: работа от днес за утре, без дългосрочна стратегия за развитие, без да се осъзнава колко важен социален фактор е футболът, то Калчото ще бъде пратен в нокаут, точно от хората, които би трябвало да се грижат за него...