Най-комерсиалният клубен футболен турнир започва. Или поне истински комерсиалната част - груповата фаза.

Нека да не се залъгваме, квалификационните кръгове бяха за „бедните отбори”, които се бориха „до смърт” за „милостинята” на мосю Платини. Някои успяха да се доберат до нея в последните секунди, някои не, а на други не им достигнаха достатъчно мачове, а и каръка може да ги е застигнал. Както и да е.

Вече можем да се наслаждаваме на поредния блестящ и вълнуващ сезон в турнира на шампионите на Европа. 32 отбора, една цел, един финал, една купа, един победител, и много, много изненади.

В последното се убедихме миналият сезон, когато отбори, считани за абсолютни фаворити като Челси и Реал (Мадрид) се препънаха още на 1/8 финала, и ако това за мадридчани е нещо нормално, то за настоящият шампион на Англия, това бе истинска катастрофа.

А и да си кажем честно. Кой, за Бога, очакваше финал между Интер и Байерн Мюнхен?! Едва ли много са били хората, които да предвещавали подобен финален завършек на миналогодишната надпревара.

Но това се случи, и трябва да им признаем наистина, че заслужиха мястото си там. Все пак Интер отстрани мега-фаворитите Челси и Барселона, които определено бяха гласени за финала още от началото на Шампионската Лига. А баварците успяха да „откраднат” мястото от английския колос Манчестър Юнайтед.

Но в онзи сезон (б.р.2009-2010) имаше нещо магическо и това определено бе Жозе Моуриньо. Португалският магьосник спечели втора шампионска купа в кариерата си с Интер.

Не е нужно да си най-добрият отбор в Европа, за да спечелиш турнира на шампионите. Примери много – Порто през 2004, Ливърпул през 2005, а сега спечелването на „купата с големите уши” от страна на „нерадзурите” е поредното доказателство в подкрепа на това твърдение.

Интер не бе най-добрият тим, а най-хитрият, а това е съвсем, съвсем различно. Е наистина тотално обезличиха от лицето на земята Барселона в първият им мач помежду им, а и Моу превзе и „своя дом, своята крепост” - Стамфорд Бридж с категорична игра.

Но едва ли някои се е убедил в „невероятната мощ” на италианският гранд. Всеки казваше : „Моу спечели срещу Челси и успя да надвие Барса с акъл”.  И бяха прави. Но сега Специалния вече го няма, дойде Рафа Бенитез. Но за него по-късно.

Та, Жозе си намери „нов дом”. Дом, който успя да превземе още с първото си появяване там (б.р. на Сантяго Бернабеу). От него се очакват чудеса, такива, каквито очакваха от Челси, но не ги дочакаха.

Според мнозина престоят на Моу в Мадрид ще напомня на този в Лондон, т.е. в прав текст – Жозе няма да спечели Шампионската Лига с Реал. Но това са само предположения, анализи, а когато говорим за този турнир, всеки един коментар или оценка или пък прогноза може да се окажат смешни и безкрайно неточни.

Всичко зависи не от Моу, а от 11-те играчи на терена, защото те ще играят. Едно обаче е сигурно - португалецът е уникален мотиватор, който ще успее да предаде необходимият дух на испанския колос. Дух, който липсваше през последните няколко години. Дали ще успее, никой не може да каже. Единственото, което мога да кажа е че за мен Реал (Мадрид) е основният фаворит за спечелването на Шампионската Лига през настоящият сезон.

Моу премина като фурия през Лондон, побеждавайки проекто-шампиона на Европа Челси. Направи го с убедителен резултат, но безспорно отпадането на английският гранд бе повече от изненадващо. Те (б.р.Челси) бяха безпогрешни в груповата фаза и след нея бяха определени за основен фаворит за купата, която толкова много един 43-годишен руски милиардер мечтае да притежава. Но Жозе свали на земята Челси и им показа, че ... че каръкът им е уникален.

Честно казано започвам да си мисля, че сините от Лондон са прокълнати никога да не спечелят този турнир, а като си помислим само колко близо бяха през 2008 година. Или пък година по-късно имаха уникален шанс отново да отидат на финал, но не така мислеше съдията Том Хеннинг Йовребьо, след като класира Барса с тон съдийска аванта и отчаяният шут на Иниеста в последната минута.

А и през 2005 година с прословутият „гол-фантом”, който пък прати Ливърпул в Инстанбул. Не казвам, че Челси щеше да спечели трофея, но е удивително да се спомене, че каръкът определено следва неотлъчно сините от Лондон в този турнир.

Каквото и да си говорим обаче Челси и този сезон започва като един от основните фаворити за финала на „Уембли”. Въпросът при Челси не е дали отборът е готов за престижното отличие, защото отговорът определено е положителен, а кога каръкът ще се махне от тях.

Шампионът на Англия разполага с футболисти от световна класа и ще бъде определено много разочароващо, ако те (б.р. Челси) не стигнат до финала, пък там каквото „сабя покаже и сърце майко, юнашко”.

Според мен Реал (Мадрид) и Челси ще си оспорват отличието.

Трудно е да се повярва, че минaлият сезон Барса не достигна до финала, но това донякъде бе „предсказано” от историята, която „гласеше”, че нито един отбор спечелвал ШЛ (от когато започва да се нарича така през сезон 1992-1993) не е успявал до дублира титлата си на следващата година.

Знаете ли имам, странното чувство, че Барса се превръща в поредният Испански колос, който започва да пръска „луди” пари за селекция. Подобно на хората от другото „племе” (б.р. Реал (Мадрид)), така и каталунците започват да напомнят на отбор, които притежава невиждано финансово могъщество и пръскат като „полудели”.

Истината обаче е, че отборът, който миналият сезон обвиняваше Мадрид, че „подкопава пазара”, че „купува безразсъдно” и веднага понечи да се дистанцира от подобна политика, бързо-бързо разкри истинският си облик.

Съжалявам меркантилна Барселона, но не мога да ти повярвам, че си различен отбор, различен от Реал (Мадрид), дори вече ми се пренавихте. Омръзна ми да слушам колко непобедими са каталунците, как са една добре смазана машина, как се самообожествиха, канонизираха Меси за светец и ред други „ритуали”, повярваха си, че са непобедими, неуязвими.

Видяхме ги срещу Интер, който успя да разканонизира Меси и да свали ореола на Барса като „властелин”. Време беше някои да го направи. Барселона не умее да губи, а който не умее да губи, не може и да печели.

Едва когато се научиш да приемаш пораженията си и да се справиш с тях, едва тогава си докоснал съвършенството. Въпреки че както е казал Айнщайн – „Не се бойте от съвършенството, никога няма да го достигнете”.

Във финала за Суперкупата на Испания се видя нещо много ясно. В първия мач Барселона бе разбита с 3-1 от Севиля, но нека да видим кои от звездите на тима отсъстваха? Само Меси, Шави и Иниеста не бяха на разположение на Гуардиола, като първият се появи за около 20-тина минутки на терена.

Това идва да покаже, че всъщност „добре смазаната машина” представлява отбор от 3-4 играча, които движат отбора. Всички останали са просто едни „пешки”, които се грижат за благоприятието на въпросните персони.

Това наистина е жалко и мизерно, но след като това върши работа на Барса, защо да не го прави, просто не виждам отбора без Меси и Шави, примерно. Не мога да си представя Барса без тези футболисти.

Тази година каталунците отново изкараха невиждан късмет при груповата фаза, но според мен отборът няма да спечели Шампионската Лига, просто защото Том Хеннинг Йовребйо го няма вече като съдия, а нека да не се залъгваме без негова помощ Барселона трудно би отишла на „Уембли”.

Това бе първият анализ за основните три фаворита за Шампионската Лига – Реал (Мадрид), Барселона, Челси. Очаквайте скоро вторият анализ за Манчестър Юнайтед, Интер, Байерн Мюнхен и Арсенал и техните шансове за турнира.