Миналия сезон съдбата успя да покаже на Манчестър Юнайтед, че не е забравила финала през 1999 година, когато „червените дяволи” успяха да спечелят турнира с нейна намеса.

И затова реши да въздаде справедливост, отстранявайки 18-кратния шампион на Англия именно срещу Байерн Мюнхен.

Всъщност зад отпадането на Манчестър Юнайтед определено стоят някакви други сили, защото реално отборът на сър Алекс Фъргюсън мирно и спокойно си водеше с 3-0, когато дойде едно странно влизане на Рафаел и реферът малко пресилено му показа червения цвят.

"Червените дяволи” могат да съжаляват, че не продължиха нататък, а и предвид отбора, които ги чакаше на полуфинала, смело можем да кажем, че имаха невероятната възможност да станат единственият отбор в новата история на турнира, класирал се три последователни пъти на финал в най-комерсиалния клубен футболен турнир в Европа.

"Провал" – с тази дума английските медии определиха миналия сезон за Ман Ю. Но позволете ми да не се съглася с тях. Когато си спечелил Карлинг Къп и Камюнити Шийлд в един сезон, то определено същият не може да се окачествен като „провал”.

Все пак това бе най-доброто защитаване на спечелена в три поредни издания титла. А и да не говорим, че Ман Ю бе в играта до последно. Единствена точица и убийствената голова разлика в полза на Челси „обърнаха каруцата” на „червените дяволи”. Много пъти сър Алекс Фъргюсън е заявявал, че иска да спечели три Шампионски Лиги с Ман Ю. Досега има две.

Според мнозина специалисти, „червените дяволи” не са фаворити за „купата с големите уши”. Това е напълно разбираемо, предвид и това, че отборът в този момент разполага реално с един нападател от топ-ниво и няколко звезди на прекалено преклонна възраст.

Но сър Алекс и неговият тим не са за подценяване, най-малкото с опита, с който разполагат. Затова ако съм на ваше място, няма толкова бързо да ги отписвам от борбата за златото на „Уембли” догодина. Но не бих ги и сложил в графата „фаворит”. Не и докато не ме убедят в противното.

Групата на Ман Ю не изглежда чак толкова трудна, но ще трябва малко да се припотят, ако искат да излязат от нея като победители. Валенсия не е чак толкова голям залък за устата на „червените дяволи”. Бурсаспор пък едва ли може да се доближи до класата на вицешампиона на Англия. А Рейнджърс ... е поне срещите срещу тях ще бъдат интригуващи. Но като цяло Ман Ю е фаворит и не би трябвало да има някакви проблеми. Ще ми е много любопитно как „червените дяволи” ще се справят с представянето си в турнира.

Сега да насочим погледа си към настоящия носител на трофея - Интер.

"Рафа получи всичко наготово в Интер, по-трудното бе свършено от мен", с тези думи настоящият „солист” на "белия балет" Жозе Моуриньо охарактеризира моментното положение на бившия си отбор и даде оценка на новия треньор Рафа Бенитес.

Жозе доказа, че банално тривиалната фаза „няма невъзможни неща” всъщност е истина. „Ал-химикът” превърна „нерадзурите” от „камъни” в „злато” за по-малко от две години. Накрая успя да „изкачи” върха, който бе непосилен за Интер в продължение на около половин век. Наследството на Моу е повече от щедро.

"Друг ще ме замени и толкоз". Да, ама този друг дали е достоен да продължи империята на Специалния? Достоен ли е да превземе още един път Европа, достоен ли е да защити реномето на Интер в Италия? Това са въпроси, които чакат своя отговор.

"Виждате ли не ни трябва Моу, и без него печелим трофеи", хвалеше се Милито, но въпросният трофей, за който най-добрият нападател в Европа говори, всъщност е част от „завещанието” на Специалния.

Истината е че раздялата с подобна личност винаги е повече от болезнена. Все пак Челси доказа, че Моу не е всичко за тях. „Сините” от Лондон успяха в годината, в която се разделиха с португалеца да достигнат до първият си финал в Шампионската Лига. И сякаш бързо-бързо се оттърсиха от „витаещия дух” на Моу.

Е да, трябваше да сменят половин дузина мениджъри, за да го направят, но резултатът определено си заслужава. Та не съм много сигурен, че Рафа ще успее да продължи и надгради над стореното от „Ал-химика”. По-скоро си мисля, че ще остави всичко по старому. Да, за какво му е да променя вече печелившо нещо?

Но „наследството” на Моу може много бързо да се разпадне, а Рафа трябва да го поддържа. Обаче  испанецът е прекалено горделив треньор, все още никой не е забравил малкия им „романс”, когато двамата бяха в Англия. Сянката на португалеца ще го следва неотлъчно до момента, до който не спечели повече купи от колкото своя предшественик.

Този сезон и малшансът, който по принцип неотлъчно следва действащия шампион на Европа, ще преследва Интер. Така че Рафа освен срещу Специалния се изправя и срещу историята, а тези битки едва ли ще бъдат спечелени от Бенитес за един сезон. Но все пак, кой миналата година очакваше Интер да вдигне купата с ”големите уши”?!

Баварският властелин Байерн Мюнхен успя да докаже, че класата е вечна, стигайки до финала Мадрид, този май. Луис Ван Гаал получи нагледен урок по футбол от бившия си ученик, но уроците от него винаги са болезнени и често оставят трайни следи.

Баварците като цяло впечатлиха миналия сезон. Не толкова с красива и резултатна игра, колкото с постоянството, което имаха. Е да, вярно е, че бяха погалени от съдбата в четвъртфиналния им мач срещу Манчестър Юнайтед. Но понякога, за да отидеш на финал в този турнир, ти трябва и късмет. А това определено не липсваше на германският колос.

Възпитаниците на Ван Гаал определено бяха безкомпромисни във вътрешното първенство, а в Шампионската Лига едвам се класираха за елиминационната фаза, с онова шеметно 4-1 на стадиона на Ювентус.

Имаха късмета там да попаднат на Фиорентина, а и на нашия стар познайник Том Хеннинг Овребьо. И като се замислим единственият силен отбор, който баварците срещнаха в елиминационната фаза бе срещу Ман Ю, а там те (б.р. Байерн Мюнхен) имаха нужния късмет да продължат нататък.

Въобще можем да кажем, че германците бяха помилвани от съдбата, стигайки и участвайки до този финал. Въпросът е дали ще успеят да направят толкова силен и запомнящ се сезон сега, колкото примерно беше миналият.

Отговорът на този въпрос ще бъде и отговор на въпроса – до къде ще стигне Байерн Мюнхен в турнира. Ван Гаал разполага с необходимите футболисти, за да стигне далеч, разполага с нужната класа и опит, но най-важното разполага със самочувствието, че е финалист на миналото издание на Шампионската Лига.

"Два отбора с еднакво мислене за футбола се срещат, това обещава да бъде интересно", с тези думи може да се опише срещата на Арсенал с Барселона. Поне според мен най-интригуващият сблъсък от четвъртфиналите на турнира през миналия сезон.

Видяхме всичко в този мач. Красиви голове, множество прекрасни отигравания, а и много драма. Арсенал не се даде лесно на каталунците. Успя от 0-2 да направи 2-2 на своя „Емирейтс”, а и да не забравяме, че и успя да поведе на „Камп Ноу”.

Наистина,  впоследствие трябваше четири пъти да започва от центъра, но все пак „артилеристите”дадоха всичко от себе си.

Единственото значимо нещо, което Арсенал направи в Шампионската Лига като цяло, бе финалът загубен от Барселона през 2006 година. От тогава лондончани хич ги няма в турнира.

Бледото им участие миналия сезон и безславното им отпадане логично ги поставя в графата „отбори в сянка”. Ясно е че те (б.р. Арсенал) трябва наистина да ги удари късмета, за да постигнат нещо в турнира. Късметът, който удари миналогодишните финалисти, нещо подобно трябва да се случи с Арсенал, за да стигне до „Уембли”. Дали ще стане, предстои да разберем.

Това бе и последният анализ за отборите, които не са окачествени като фаворити, но могат да изненадат.