
Вашингтон. Това име е всеизвестно,но не Дензъл, а Джордж. Може би мнозина знаят прословутата история за първия американски президент и черешовото дърво. Накратко казано, когато попитали кой е отсякъл дървото, малкият тогава Вашингтон си признал. Може би е било лесно, повечето ще си кажат и какво от това. А, дали?
След поредния слаб мач най-лесно е да нападаш, да критикуваш ,да покажеш колко много разбираш от футбол и прочие. Но понякога не е важно кой крив, кой прав - важно е какво губят и двете страни.
А фактите са прости: от ЦСКА на този етап остана само името и миналото. Лесно е да се биеш в гърдите и да казваш, като някакво заклинание или верую: ''Ние сме ЦСКА". А кои сте вие?
Защото това, което видях в неделя вечерта определено не беше ЦСКА. Беше някой посредствен отбор, но не и отборът, който претендира да е един от двата гранда на българския футбол. Точно така, претендира, но не се доказва именно там, където трябва - на терена. След като преспим, на другия ден пак ще се наслушаме как гостите само лежали, как съдията пак не си е свършил работата, как селекцията е сбъркана...
Голям кураж се изисква да отричаш очевадното. Като те е страх от мечки не ходи в гората. Но все още никой от ръководните органи не излезе и не каза простичкото: "Грешката е моя". Никой не си призна, че не си е свършил качествено работата. Винаги е по-лесно да правиш лов на вещици, отколкото да си признаеш. Не че има значение - резултата е явен: тотална разруха, тотален хаос, играта е огромен фарс.
А сега да сменим темата. Следа мача в Лисабон се изписаха стотици коментари и страници, отговарящи на въпроса как така се стигна до последвалото фиаско. Е аз искам да попитам Георги Петков: господин Петков толкова ли Ви беше трудно преди мача да кажете на треньорското ръководство, че не сте подготвен? Да не си подготвен и да си признаеш, вместо да проваляш до голяма степен усилията на още 10 човека и да даваш напразни надежди на мнозина на стадиона и пред телевизионните приемници. Безценно.
Е рибата се вмирисва откъм главата. А на "Иван Асен Втори" отдавна направо вони.
Напиши коментар
След поредния слаб мач най-лесно е да нападаш, да критикуваш ,да покажеш колко много разбираш от футбол и прочие. Но понякога не е важно кой крив, кой прав - важно е какво губят и двете страни.
А фактите са прости: от ЦСКА на този етап остана само името и миналото. Лесно е да се биеш в гърдите и да казваш, като някакво заклинание или верую: ''Ние сме ЦСКА". А кои сте вие?
Защото това, което видях в неделя вечерта определено не беше ЦСКА. Беше някой посредствен отбор, но не и отборът, който претендира да е един от двата гранда на българския футбол. Точно така, претендира, но не се доказва именно там, където трябва - на терена. След като преспим, на другия ден пак ще се наслушаме как гостите само лежали, как съдията пак не си е свършил работата, как селекцията е сбъркана...
Голям кураж се изисква да отричаш очевадното. Като те е страх от мечки не ходи в гората. Но все още никой от ръководните органи не излезе и не каза простичкото: "Грешката е моя". Никой не си призна, че не си е свършил качествено работата. Винаги е по-лесно да правиш лов на вещици, отколкото да си признаеш. Не че има значение - резултата е явен: тотална разруха, тотален хаос, играта е огромен фарс.
А сега да сменим темата. Следа мача в Лисабон се изписаха стотици коментари и страници, отговарящи на въпроса как така се стигна до последвалото фиаско. Е аз искам да попитам Георги Петков: господин Петков толкова ли Ви беше трудно преди мача да кажете на треньорското ръководство, че не сте подготвен? Да не си подготвен и да си признаеш, вместо да проваляш до голяма степен усилията на още 10 човека и да даваш напразни надежди на мнозина на стадиона и пред телевизионните приемници. Безценно.
Е рибата се вмирисва откъм главата. А на "Иван Асен Втори" отдавна направо вони.
Коментари
Напиши коментарНапиши коментар