Мачът Арсенал-Бирмингам Сити вече е в историята. "Артилеристите" пропиляха първият от обещаните 4 трофея от мениджъра им.

Имало е и със сигурност ще има и по-качествени мачове на "Уембли", но на мен като неутрален зрител силно впечатление ми направи реакцията на Арсен Венгер след гола на Мартинс в края. Гол, който подпечата първият реален провал за Арсенал този сезон. Казвам "реален", защото до този мач лондончани все още имаха шансове на теория да спечелят всеки турнир в който участват.

Та реакцията на мосю Венгер беше плашеща за всеки фен на Арсенал. В погледа на французина се четеше отчаяние, нещо което лично аз не съм виждал в неговият поглед никога до сега.

Гняв, разочарование, дори мъка, но никога отчаяние. В този паметен момент, когато играчите на Алекс Макклийш ликуваха, погледа на Арсен беше насочен към изхода.

Знам, че като всеки човек, постигнал сериозни неща в професията си, Венгер не е харесван от мнозина, включително и от фенове на клуба за когото работи вече 15 години. Но си задавам въпроса, какво ще стане с клуба, ако французинът си тръгне след края на сезона.

Венгер заслужава огромно уважение за работата си в Арсенал. Той донесе свеж полъх в закостенелият през 90-те години английски футбол. Венгер донесе финеса, красотата с която се характеризира играта на Топчиите.

В голяма степен английската лига се промени именно заради новостите наложени в Арсенал от Венгер. Сега много малко клубове във Висшата лига играят типичният британски футбол разчитащ на дълги подавания, безконечни центрирания и единоборства, които са по-подходящи за други спортове.

Венгер превърна Арсенал в един от едва двата клуба в Европа (другият е Байерн Мюнхен), който няма дългове, или са символични. "Емирейтс" също е негова заслуга.

За Арсенал Венгер е нещо повече от футболен мениджър, той е човек, който дълги години беше отдаден изцяло на каузата "Арсенал", така както никой друг не го е правил.

За това в името на красивият футбол и заради феновете на Арсенал се надявам, че не съм изтълкувал правилно изражението на мосю Венгер на "Уембли". Защото, ако съм прав, в Северен Лондон се задава... Апокалипсиса!