Преди да започна,само едно леко уточнение: фен съм на Левски. И ще остана такъв. Първо едно браво на играчите на ЦСКА. Както е казал Цезар: дойдоха, видяха и победиха. На черно бяло не се казва. Просто не е редно.Както се казва не боли от грешката, боли от отношението. А за съжаление такова от страна на играчите на моя любим отбор нямаше. Или поне аз не го видях. Безразличие, липса на борба. Спомням си че имаше едно знаме: "Без битка,няма победа". А на Герена в събота вечер битка в синьо нямаше. Три месеца се наслушахме на закани за разгроми, небивали победи. Но не би. А по-лошото е, че повярвахме. А вярата не се купува - тя е безценна. Кой ли не се изреди да обяснява как се очаква голеада, как се очаква не разгром, а заемайки термин от джудото ипон. Два гола разлика беше описана като нещо нищожна, победа с един като загуба на време. Обещаваше се не победа, а унижение. Но не би. Лошото е, че казахме хоп, но скок не последва. Колко пъти се клишира, че феновете на ЦСКА говорят преди дербито, а след него мълчат. Е време ни е и ние да млъкнем и то за дълго време. Най-вече господин Батков. И има защо. Да, дал е много на и за Левски. Но един президент е лице, по-скоро публична личност. И няма да е лошо да се запознае с идеите на Аристотел за мярата, защото май отдавна я изгубихме някъде по трасето измежду Казан и Лисабон. Не боли от загуба, боли от липса на желание за победа. Често пъти повече боли не от действие, а от липсата на такова.