Основната тема сред феновете е, защо Бербатов не играе в големите мачове? Доста хора смятат, че Фъргюсън затрива потенциала на Бербатов с това, че не разчита на него в сериозните битки. Особено когато е голмайстор на отбора, както и на първенството.

Обаче футболът не е само финес и техника. Футболът е една битка, в която властва най-вече стратегията. И не винаги когато си магьосник, си идеален за всеки тип среща.

Юнайтед разполага с голямо разнообразие в атака в лицето на Бербатов, Рууни и Ернандес. И тримата са различни по свой си начин, което е само в плюс за Фъргюсън. Защото по този начин той може да ги върти в нападението си спрямо самия противник.

Играта на Бербатов е с прости думи наслада за окото. Обаче не винаги финесът е най-важният фактор в титаничните сблъсъци. Там се изисква борбеност, отнемане на топки и пресичането им, а в това число спокойно се добавя и пресирането на противниковата защита, както и покриването на голям периметър.

С прости думи отборът, който има превес в тези няколко на пръв поглед прости неща, но в крайна сметка с изключителна важност, най-често е победител. Тогава е нормално Фъргюсън да желае именно тези неща от играчите си, а Бербатов на пръв поглед поне не може да му го осигури.

Ако се разгледа детайлно играта на Юнайтед в големите двубои, то ясно се забелязва, че отборът разчита на доста проста схема. Трима души в центъра, две крила и един човек на върха на нападението.

В този си вид Юнайтед играе доста опростено. Основната цел е контраатаката. Отнемане на топката, след което бързо изнасяне в нападение, където най-често тримата футболисти (крилата и нападателят) взаимодействат. Понякога има и включвания от втора позиция, на която основна заслуга има централният нападател, защото той освобождава тези пространства с непрестанното си движение.

Може би вината не е във Фъргюсън или в Юнайтед, а просто в самия характер на Бербатов. Защото е почти сигурно, че ако имаше движението на Ернандес или хъса и борбеността на Рууни, едва ли щеше да е до такава степен пренебрегван.

Бербатов има и своите силни страни. Той е най-добър, когато има партньор до себе си. И когато Юнайтед играе в класически вид, то българинът е неразделна част от тима, особено на ,,Олд Трафорд''. Защото финесът му, както и креативността му са в огромен плюс.

При постепенна атака Бербатов е безценен. Защото той умее по изключителен начин да задържа топката, да я праща в свободните пространства, както и да създава редици добри ситуации за своя отбор.

Ако се разгледат головете на Бербатов, то веднага излиза факта, че той е вкарал почти всички, когато Юнайтед е играл на ,,Олд Трафорд'' в класически вариант 4-4-2, като има партньор до себе си и отборът е играл на постепенна атака.

За заключение може да се каже, че Бербатов е изключително полезен в ,,ПЛАН А'' на Юнайтед, но не чак толкова в ,,ПЛАН Б''.

И веднага се връща темата за разнообразността в атаката на Юнайтед. Фъргюсън притежава идеалните фигури, за да може неговият отбор да функционира добре в ,,ПЛАН А'', както и в ,,ПЛАН Б'', което в крайна сметка е най-важно.

Отборът върви добре и печели, което е знак, че работата на Фъргюсън е всичко друго, но не и грешна.