След първия полуфинал между Реал и Барса има прекалено много спекулации – дали каталунците заслужавали победата, дали червеният картон на Пепе бил заслужен и дали каталунците симулирали. В крайна сметка резултатът е един – 0:2 за червено-сините. Начинът, по който беше постигната победата е без значение - така или иначе тя е налична.

Първо нека спомена, че съм сравнително неутрален фен. Лично аз поддържам мнението, че Барселона е малко или много прехвален отбор. Но въпреки това има страхотни качества и играе най-красивия футбол в момента.

Привържениците на каталунския клуб могат да бъдат доволни от последния мач. Техният отбор победи крайно неудобен за тях противник и което е по-важно - с крайно неудобен за тях треньор. Защото разликата между Реал Мадрид и Барселона се нарича Жозе Моуриньо. Този гений на треньорската професия излъга вече веднъж каталунците с Интер, тоест знае как да играе срещу Барселона. Доказа го и на практика като прекъсна серията им от победи с едно равенство и дори победа. Измъчена и трудна, но все пак победа.

От друга страна, няма как да не забележим някои неща относно представянето на Барселона в полуфиналния мач. Първо - и двата гола паднаха едва след изгонването на Пепе. Решението на "Специалния" да наложи португалеца като дефанзивен халф бе много печелившо. В първите два мача влиянието на Пепе върху противниковата игра не бе толкова явно, но в полуфинала португалецът вършеше страхотна работа до червения си картон. Всъщност толкова страхотна, че дори обезличи Лео Меси, който на няколко пъти изглеждаше отчаян.

Разбира се, заслуга за това имат и съотборниците му от "Белия балет", но все пак липсата му веднага пролича. Аржентинската звезда на Барселона получи пространство за действие и веднага се възползва от него, отбелязвайки два гола, единият от които истински шедьовър. Въпросът остава обаче, дали нещо от това щеше да се случи, ако Волфганг Щарк не беше показал незаслужен червен картон на Пепе?

Тук идва и мястото да кажем нещо и за другата звезда в двубоя – Кристияно Роналдо. Съревнованието между него и Меси стои от край време и е трудно да се определи кой от двамата футболисти е по-добър.

Роналдо притежава страхотна физика, изключително рязък демараж, страхотен удар, игра с глава.С две думи владее перфектно почти всички компоненти на атакуващата игра. От друга страна, аржентинецът също притежава подобни качества, само че ръстът му не му позволява да играе с глава.  Друго преимущество на Роналдо над Меси е способността му да изпълнява преки свободни удари. Въпреки че голяма част от тях отиват в стената, другите са неспасяеми за вратарите.

За съжаление в двубоя имаше само една звезда и тя беше Лео Меси. Аржентинецът вкара гол след невероятно самостоятелно изпълнение, което е доказателство за изключителните му качества. Не трябва обаче да се забравя, че приносът му към играта на Барса в първите седемдесет минути беше нулев. Още повече, че на всички би трябвало да е ясно, че Меси без Шави е една четвърт Меси. Пасовете на испанеца се гениални и дават повече голови възможности на съотборниците му отколкото чиито и да е други.

След последните три мача на каталунците си задавам въпроса: наистина ли те са толкова непобедими? Наистина ли Меси, Шави и компания са толкова извънземни, че да не могат да бъдат победени?

Отговорът за мен е ясен – определено не. Моуриньо показа веднъж, че със защитен футбол и малко по-твърда игра каталунците могат да бъдат надвити. С Реал остава да докаже, че може да го направи с твърда игра и атакуващ футбол. Силно вярвам, че двубоят на "Ноу Камп", освен един прекрасен спектакъл, ще е и потвърждение на думите ми.