Ще започна с това - Манчестер Юнайтед държи всичко в ръцете си. За да изпуснат титлата, "Червените Дяволи" ще трябва да сътворят "чудо" в полза на противника.

Нещо като претенденти изглеждат Арсенал и Челси, но за мен "Артилеристите" имат по-голям шанс да останат зад Манчестер Сити, отколкото да станат шампиони. Виновен за това е, не кой да е, а самият Арсен Венгер.

От 2004 година Арсенал си я кара на "следващия сезон", футболистите винаги са твърде млади. Но за Бога - Робин Ван Перси вече е на 27, Клиши на 25, Саня на 27 и т.н. Отминаха времената, в които тези играчи бяха "млади таланти". Годините между 23 и 31 са перфектната футболна възраст. Например Фабрегас - той наистина е млад, едва 23 годишен, но играе в мъжкия отбор едва от 16 годишен, би трябвало да е натрупал доста опит.

Достатъчно за Арсенал. Нека погледнем какво се случва в лагера на "Червените Дяволи". Там обстановката е прекрасна, рекордната титла изглежда толкова близо, а финалът в Шампионската Лига е осигурен на 99%.

Там колективът е най-важното нещо. За съжаление на всички българи Митко Бербатов все по-често остава на резервната скамейка, но за сметка на това на терена блести едно дребно мексиканче с прякор "Грахчето". Хави Ернандес наистина прави впечатляващ дебютен сезон и може би само Торес може да се похвали с по-добър такъв в първия сезон в Ливърпул. "Чичарито" вече има 19 гола на сметката си.

Хвалби можем да отправим и към ветераните Раян Гигс и Едвин Ван Дер Саар. Като фен на Челси мога да кажа, че уелсецът е играчът, който най-много уважавам. И има защо - на 37 години Гигси не спира да впечатлява и почти сам елиминира именно "Сините" на 1/4-финал в ШЛ.  Той е единственият футболист, играл във всичките сезони от създаването на Висшата Лига през 1991 година насам. Също се е разписал във всеки от тях

Какво пък да кажем за "Летящия Холандец" - Едвин Ван Дер Саар. На 40 години стражът прави може би най-силния си сезон и е един от ключовите фактори Юнайтед да бъде на гребена на вълната.

Друг блестящ футболист е Луиш Нани, жестоко критикуван в първия си сезон, сега е може би най-постоянният футболист на Манчестер. Той притежава страхотен рейд, невероятно центриране и брилянтен удар.

Най-накрая нека погледнем обстановката в "Синия" лагер. Челси постоянно редува силни и слаби мачове. В момента отборът се намира в серия от 4 поредни победи, Торес вкара и направи асистенция и всичко изглежда прекрасно.

Така стояха нещата и в края на януари и началото на февруари  - сините бяха във възход , бяха прегазили Съндърланд, Болтън и Ипсуич, но една минимална загуба от Ливърпул ги върна в блатото на посредствеността.

Сезонът на Челси е сравнително слаб, след отпадане още в 5-ти кръг на ФА къп, отпадане на 1/4-финал на ШЛ от прекия конкурент Манчестер Юнайтед. Все пак остават шансове за дублиране на титлата.

За това ще отлича малко имена от отбора на Карло Анчелоти. Най-силно впечатление според мен прави Рамиреш, който компенсира липсата си на техника с невероятен хъс, желание, борбеност, спортна злоба дори. Има добри пробивни качества заради бързината си и под емблемата на екипа му бие голямо сърце, готово на всичко за отбора.

Също адмирации заслужава Петер Чех. Гигантът от Чехия прави изключителен сезон, като е една от причините Челси да има най-добра защита през сезона. Чех блести по време на всеки мач, а с отличните си дълги подавания често създава и голова заплаха пред противника. Дори в период на криза Челси може да бъде спокоен, защото както се казва "Добър вратар е половин отбор".

Бранислав Иванович определено пък засенчва Джон Тери в отбраната. Играещ страхотно като десен бек и централен защитник, "Бранко" е най-сърцатият играч на Челси. Притежава типичния "балкански темперамент" - доста нервен, но невероятно борбен и устремен към целите си. Неговата звезда изгря през 2009 година, когато вкара два гола на "Анфийлд", за да осигури победата на Челси над Ливърпул с 3:1 в тогавашното издание на ШЛ.

И накрая, но не на последно място, естествено слагам Дидие Дрогба. Кот'Дивоарецът беше в сериозна криза по средата на сезона, но можем да отдадем този факт на това, че нападателят страдаше от малария, която значително отслаби физическите му сили. Сега Дидие е лидер на Челси и все повече и повече се издига в очите на феновете на. Страхотен футболист, умеещ да повдига духа и настроението на съотборниците си.

Спирам тук, но сезонът в Англия продължава и интрига все още има. Ще прекъсне ли Арсенал сушата, ще стане ли Манчестер рекордьор по титли, ще успее ли Челси да защити титлата си - предстои да разберем.