Като фен на Челси мога да кажа, че футболът ми е носил много повече сълзи от нещастие, от колкото от щастие.

Но и двата момента ги има - футболът е една магия. Много от моите приятели, които не се интересуват от футбол не могат да ме разберат- как мога да се паля толкова от един мач. Като живея в България не мога да отида на "Стамфорд Бридж" и да подкрепям любимия Челси наживо. Но магията отново я има.

Други приятели, фенове на българския футбол, ме наричат "чуждопоклонник" поради запалеността ми към Челси. Аз самият не го разбирам, но в това се състои магията на футбола - да се разплачеш от един миг на любимия отбор, било то от щастие или не. Лично аз съм плакал с Джон Тери през 2008 година във Москва, както и съм крещял по Том Хенинг Йовребо през 2009 година.

Жалко наистина е, че футболът се превръща в бизнес и все по-често корупцията излиза наяве. Последен пример е мачът Реал Мадрид-Барселона. Там очевидно бяха бутнати каталунците. Не искам да обидя никого, но тази тенденция в полза на Барса започва да бие на очи.

През 2009 година просто оставям без коментар. Феновете, които имат някакво чувство за справедливост и чест биха признали, че Барса заслужаваше да си тръгне към Испания с 3-4 гола във вратата на Валдес. Следващата година всички говорят за гола от засада на Милито, но може би не всеки е "видял" червения картон на Мота, при който докато Бускетс се търкаляше, надникна през ръцете си да види какви са последствията от театралните му прояви.

Тази година актьор номер едно, заслужаващ Оскар е Дани Алвеш. Не знаех, че може да те боли толкова много от един крак, преминаващ на 10-15 сантиметра от твоя. Във втория мач дори един мъжки играч - терминатор на терена като Масчерано започна да се търкаля по тревата, след като Кристияно Роналдо уж паднал върху крака му. Но и там не съм сигурен, че има такъв контакт, че Масче да се превива от болка.

Няма да споменавам подробно и червения картон на Ван Перси, защото той направо е смехотворен.

Всичко това отнема от красотата на играта, но въпреки това футболът си остава религия, начин на живот. Той притежава спиращи дъха моменти, които могат да накарат всеки човек да забрави всякакво бреме, да се отпусне пред телевизора или на стадиона и да гледа любимия отбор, радвайки се на всеки гол и на всяка победа.

Футболът завинаги ще остане най-комерсиалният, най-гледаният, най-обичаният и най-магическият спорт на света. Той винаги ще има ултраси, готови да се сбият и да чупят в името на любимите си отбори. Дори димките и бомбичките по време на мач, всичко това придава харизма на футбола, която никой друг спорт не притежава.