Отварям главната страница, заглавна статия: "ЦСКА удари ПАОК и доказа,че е европейска марка". На снимката Тодор Янчев триумфално ликува с Купата на България.

Изведнъж ме обзема онази емоция - същата, която изпитвам когато националите печелят (независимо дали са футболни, волейболни и т.н.). Изпълва ме онази тръпка, която усещам винаги, когато видя или чуя за български триумф. Онова чувство, особеното състояние на духа, когато чуя химна или чета за славната ни история - гордостта, че съм БЪЛГАРИН!

Следва прочит на статията и бърз поглед към коментарите. И след прочит на първите четири-пет от тях гореспоменатото чувство изчезва, изцяло заменено с отвращение. Отвращение от хората, които плюят, ругаят и хулят малкото ни поводи за гордост в сивото ни ежедневие.

Тези хора, които изливат жлъчта си върху спортистите, учените, музикантите и всички други, надскочили общата посредственост на нацията и направили нещо значимо.

Омръзна ми да бъдат обиждани и поругавани тези, заради които името "България" се споменава с респект в чужбина! Писна ми от хората, според които през 1994 сме завършили "едва четвърти", тези за които петото място на волейболистите в Световната лига е "срам", а четвъртфинала на Цвети Пиронкова на "Уимбълдън" е "слаба работа".

Точно такива хейтъри и "разбирачи" не виждат по-далеч от носа си. За тях всички останали са некадърници, най-похвалната реплика, изречена от техните уста по повод нечий чужд успех е: "И к'во пък толкова".

Заради такива "българи"ще стоим в калта и ще се чудим защо не вървим напред и нагоре при наличието на потенциала, с който разполагаме. Заради това всеобщо безразличие и ненавист към успеха на другите сме в това положение. Защото сме нация от егоисти.

Ето за това в индивидуалните спортове имаме рекорди, медали и успехи, а на отборно ниво ще си останем с: "Преди 17 години отстранихме Германия...".

Не целя да обидя никого с написаното от мен. Просто целя всеки, прочел тези редове да се замисли и да осъзнае факта, че щом става дума за името и честта на България не трябва да се делим на "сини" и "червени", на софиянци и варненци и т.н. ,а трябва дружно гордо да извикаме на света, че се гордеем с факта че сме българи и че сме постигнали много повече от това, което някои държави някога ще направят!!