От месец и половина в отбора на Милан се носи една легенда за тайнствен играч, който предстои да облече червено-черния екип. Този слух беше пуснат от ръководството на шампионите и до ден днешен не може да отшуми. Всички фенове на отбора чакат със затаен дъх да разберат кой е този персонаж, а междувременно спекулациите на медиите нямат край.

Според последни информации Мистър „Х“ е атакуващ полузащитник, висок 183 см, със здрава физика и буйна коса. Това описание беше дадено, на шега или не, от Масимилиано Алегри и от тогава в медийното пространство зад този псевдоним се подвизаваше кой ли не: Гансо, Витцел, Бейл, Хамшик, Пасторе, Швайнщайгер, Фабрегас.......и т.н.

И сега идва логичният въпрос. Кому беше нужно всичко това? И ръководството дали не си вкара автогол с цялата тази история? Сега очакванията са големи. Всички очакват да се закупи ЗВЕЗДА, човек който едва ли не трябва да реши всички проблеми на отбора и да поднесе на тепсия трофея от Шампионската лига във витрината на клуба.

До сега в Милан големите трансфери просто се случваха, никой не ги обявяваше предварително. Разбира се имаше изтичане на информация и се спрягаха имена, но никога не се е стигало до сегашното положение. Никой няма да се противи да бъде закупен някой от изброените по-горе играчи, но защо е нужно да се привлича всичкото това внимание. Така само нараства както напрежението върху въпросният играч, така и върху отбора. И за какво? Пи Ар? Отвличане на вниманието? Само Берлускони и Галиани знаят отговора.

Има я и другата страна на монетата. Ами ако не стане? Тогава ще възникнат други въпроси. Имало ли е изобщо Мистър „Х“? Или пък едно евентуално привличане на Рикардо Монтоливо и обявяването му за Мистър „Х“. Няма ли да доведе до сериозни съмнения у фенове и журналисти?

На всички е ясно, че в момента Милан има нужда от поне един качествен полузащитник. Също така 99 % е сигурно, че такъв ще бъде намерен, независимо от проблемите на Берлускони и Фининвест. Но също така, неизбежно, неговото привличане ще премине под знака на Мистър „Х“. И пак възниква въпросът: кому беше нужно всичко това?

"Подаръкът на Берлускони" е другото прозвище на Мистър „Х“. За мен при правенето на подаръци има едно правило: колкото са по-големи очакванията, толкова ще е по-голямо евентуалното разочарование. Затова по-добре не парадирай, подарявай и си дръж устата затворена. Тогава всички са доволни.