Домакинът на тазгодишното издание на Копа Америка съставът на Аржентина отпадна безславно още на четвъртфинал срещу силния тим на Уругвай след изпълнение на дузпи. Това бе и последният пирон в ковчега на аржентинците, които през целия турнир играха изключително неубедително и бяха напът да отпаднат още в груповата фаза.

В интерес на истината, срещу Уругвай „гаучосите” не играха толкова зле, но така и не успяха да пробият повече от веднъж брилянтната защита на „урусите”. Първият четвъртфинал на турнира безспорно бе най-добрият мач за Аржентина на първенството и ако има нещо положително от това е, че аржентинците изиграха най-силния си мач срещу един много силен отбор и бяха близо до победата.

Но хубавите неща свършват дотук. И в мача срещу Уругвай лъснаха всички слабости на аржентинския национален отбор. На първо място центърът на защитата на „албиселесте” игра отвратително в много от мачовете на турнира. Безброй грешни отигравания, лошо пласиране при центриране в наказателното поле, неуверена игра.

Вярно е, че Габи Милито и Николас Бурдисо бяха единствения избор за централна двойка бранители на Аржентина, но тук трябва да си зададем въпроса - защо не бяха повикани Мартин Демикелис, който направи силен втори полусезон в Малага и Фабрицио Колочини, който е много стабилен в Нюкасъл. Просто Милито и Бурдисо не демонстрираха и грам синхрон в действията си като това се отнася особено за защитника на Барселона. Бурдисо все пак имаше някои добри намеси, а и се опитваше да помага и в атакуващ план.

Колкото до двата бека, Хавиер Санети отново доказа, че е сред най-добрите крайни защитници в последните 10 години справяйки се перфектно със задачите си. Пабло Сабалета също не допусна фатални грешки. Големият проблем бе в центъра на отбраната. Вратарят Серхио Ромеро носи известна вина за гола на Уругвай, но пък след това спаси чисто положение на Форлан, а и още в първия мач срещу Боливия се намеси решаващо при резултат 0:1.


Халфовата линия на аржентинците бе добра, но недостатъчно. Капитанът Хавиер Масчерано с нищо не доказа, че заслужава капитанската лента и изигра слаб турнир. Единственият проблясък в средата на терена за Аржентина дойде от полузащитникът на Реал Мадрид Фернандо Гаго, който в първите мачове се появяваше като резерва, а срещу Коста Рика и Уругвай вече бе титуляр и остави много добри впечатления с играта си. Естебан Камбиасо също не бе на ниво в началото на шампионата и не игра нито срещу костариканците, нито срещу „урусите”. Хавиер Пасторе и Евер Банега също не помогнаха с нищо съществено на „гаучосите”.

По принцип полузащитниците на Аржентина са невероятни футболисти, но умората от тежкия сезон за повечето от тях си каза думата на Копа Америка през тази година. Масчерано и Камбиасо са водещи фигури за клубните си отбори Барселона и Интер, а Гаго не играе редовно за Реал Мадрид, което се оказа положително за националния тим.

Стигаме и до атаката на „албиселесте”, където в мача срещу Уругвай се видя много ясно – „един Меси сам Копа не печели”. Безспорно най-добрият футболист в света започна колебливо турнира, но срещу Коста Рика се развихри и направи две асистенции. Срещу Уругвай повтори упражнението, а и даде всичко от себе си срещу уругвайците, но сам нямаше как да успее. Меси е твърде добър за Аржентина.

Другите му съотборници в атака не успяваха да реализират положенията, които той създаваше. В най-голяма степен това се отнася за Гонзало Игуаин, който пропусна купища чисти възможности за гол, макар и да отбеляза изравнителното попадение. Представянето на Тевес, Лавеци и Ди Мария пък не си струва да се коментира. Отлично включване за Аржентина направи Серхио Агуеро. Кун бе на висота във всеки един от мачовете на своя тим и само един Господ знае защо Серхио Батиста не го пусна по-рано срещу Боливия и Колумбия. Ако Агуеро беше титуляр, той щеше да донесе успех на аржентинците и в двата мача. Защо ли беше и заменен срещу Уругвай?

Ролята на треньора Серхио Батиста? Той определено е един от най-некадърните треньори, които Аржентина някога е имала. Някои безумни решения като това да не вземе поне един измежду Колочини и Демикелис в състава, ужасно глупавите смени в мачовете и фактът, че Батиста докрай не намери точния титулярен състав на Аржентина провали отбора.

Завършвам с две думи и за отбора на Уругвай. Както споменах вече, аржентинците не играха лошо, но срещнаха желязната отбрана на „ла селесте”, водена от големия Диего Лугано. „Урусите” изиграха перфектно мача от техническа гледна точка, имаха късмета да отбележат ранно попадение, а после се затвориха и умело отбиваха атаките на Аржентина.

Напред действаха винаги опасните Форлан и Суарес, на които им трябва една добра възможност, за да решат даден мач. Те двамата държаха и без това рехавата отбрана на домакините под постоянно напрежение. Алваро Перейра и Алваро Гонзалес също изиграха силен мач, а и не трябва да се пренебрегва факта, че „урусите” играха с човек по-малко почти един час след изгонването на Диего Перес.

Още от началото на турнира смятах, че Уругвай ще спечели Копа Америка, защото разполага с равностойни футболисти на всички постове и е най-балансираният тим на турнира. Ето, че прогнозата ми се сбъдна и "урусите" са за рекорден 15-ти път шампиони на Южна Америка.