Само преди три години грандът от Мърсисайд бе основен претендент за титлата и бе на крачка от нея, но след това  всичко тръгна надолу.Причините за това могат да се търсят най-вече в ръководството на Ливърпул, а след това в треньорите и футболистите. Едва ли има хора, които са забравили американските бизнесмени Том Хикс и Джордж Джилет, които нанесоха трайни поражения върху финансовото състояние на клуба, а и не само,  в период от четири години. В резултат на неадекватната и безхаберна политика на ръководителите си, през последните две десетилетия Ливърпул не е печелил титлата в местното първенство. Бъдещето пред отбора през сезон 2008/2009 изглеждаше светло, тимът бе добре окомплектован и сработен и не малко хора си помислиха, че славните дни на "Анфийлд" ще се завърнат. Рафаел Бенитес изглеждаше правилният човек за работата, но в крайна сметка се оказва, че това не е така. Особено глупаво бе решението му да развали "тризъбеца" Масчерано-Алонсо-Джерард, за да купи нови попълнения за отбора, а оттам синхронът и качеството в състава намаля. Дали това пропадане на клуба се дължи основно на продажбата на Чаби Алонсо на Реал Мадрид за сумата от 30 милиона евро? Това е въпрос на гледна точка, но смятам, че е един от основните фактори. Трансферната политика на клубното ръководство сериозно куца и то не от днес, а вече може би двадесет години. Това обаче най-ясно се видя през последните две години, в които се смениха цели трима мениджъра - Рафаел Бенитес, Рой Ходжсън и Кени Далглиш. Най-фрапиращото в случая е, че са дадени колосални суми за трансфери, но те не са използвани по-най правилния начин. Купуват се футболисти на дребно и сякаш се "трупат на килограм". Не добре преценените трансфери доведоха и до това слабо представяне на тима до ден днешен. Един от последните футболисти, които доведе Бенитес на "Анфийлд" за заместник на Чаби Алонсо бе Алберто Акуилани за сумата от 20 милиона евро. Този трансфер обаче се оказва крайно разочароващ и неефективен. Италианецът не оправда очакванията и логично бе продаден. Бенитес не се спря  дотук и купи още няколко знайни и незнайни "звезди", които в крайна сметка доведоха уволнението му през лятото на 2010 година. На негово място бе назначен Рой Ходжсън, който наследи клуба в изключително тежко положение, поради цялата бъркотия около собствеността на отбора. Той продължи  недалновидната трансферна политика на Бенитес и докара в тима футболисти като Пол Кончески, Джо Коул и Раул Мейрелеш (който се справи добре, но в крайна сметка се оказа лош трансфер). Всичко това, както и незадоволителните резултати доведоха до уволнението му от новата американска компания NESV, закупила акциите от горделивите и непримирими "Том и Джери" (Хикс и Джилет). Ентусиазмът и усмивките бързо се завърнаха на "Анфийлд" след повторното назначаване на Крал Кени Далглиш като треньор на Ливърпул през януари 2011 година. В първите месеци от управлението си, той изкачи Ливърпул от незавидното 18-то до 6-то място в подреждането в края на сезона. Очакванията на феновете Ливърпул да се върне в битката за титлата през новия сезон обаче не се оправдаха, тъй като отново станахме свидетели на слаби трансфери. Далглиш рискува и заложи на Андрю Керъл, от който се очакваше да замени напусналия в посока Челси Фернандо Торес. Този трансфер е донякъде неоправдан, тъй като младият англичанин няма цял сезон във Висшата лига преди това и логично не се справя до този момент.  Още по-фрапиращото е, че Нюкасъл успя да изстиска от ръководството на Ливърпул цели 35 милиона паунда за своя футболист. Като цяло Далглиш залага на местни футболисти, от които се очаква да свикнат по-бързо с обстановката в отбора. Това решение обаче също не е оправдано, а тази теза потвърждават и Чарли Адам, Стюърт Даунинг и Джордан Хендерсън, които изобщо не оправдават очакванията на феновете, а и на всички в клуба.