Считам себе си за огромен фен на футбола. Велик спорт, наистина. Но сега се случва нещо необяснимо - големи европейски отбори се представят меко казано разочароващо. Примерите следват.

Челси. Отборът, който мачкаше наред в Англия и в Шампионската лига едва допреди няколко години, се е превърнал в жалко подобие на предишното си аз. Дори прекрасни нови играчи в лицето на Хуан Мата, Раул Мейрелеш и Давид Луис не оправят нещата. Доброто начало на сезона бе помрачено от няколко равенства и загуби. И до днес тимът разочарова с играта си.

Байерн Мюнхен. Единственият отбор в Германия (и в света, освен Ман Сити) с изцяло звезден състав. В отбора играят абсолютни таланти като Франк Рибери, Ариен Робен и едно кило германски национали. Как тогава отборът играе посредствено и не успява да се наложи в Бундеслигата, камо ли в европейски клубен турнир? Един Бог знае!

Арсенал. Може би най-голямото разочарование. Слаба игра, малко възможности пред противниковата врата... Това са само част от критиките към Арсенал, този прекрасен клуб с богата история. Живата легенда Тиери Анри се върна и буквално възроди западналия отбор, но това време свърши.

Това са само три примера за слабото представяне на тези някога велики отбори. Сега ще се опитам да обясня защо положението е такова.

Първо, слабата игра на грандовете довежда до тяхното изместване от челните места на класирането (Нюкасъл измести Челси, например), което кара феновете сериозно да се дразнят. Това е най-страшното, защото ако феновете ти не те подкрепят, ситуацията автоматично се усложнява, напрежението в отбора расте.

Второ, слабото представяне на даден отбор може да доведе до смяна на треньорския щаб, което, ако се прави често (както при Челси), може да доведе до проблеми. Играчите не могат да играят на 100%, ако на година - две идва нов треньор със свои собствени идеи за отбора.

Трето - и да са легенди, и да не са, играчите остаряват и рано или късно започват да играят слабо. Какво е общото между Рио Фърдинанд, Пол Скоулс, Джовани ван Бронкхорст, Михаел Балак. Всички те са велики играчи, но вече са на години и не могат да се раздават напълно за отбора. Да не говорим, че и спират да вкарват. Не всеки може да вкарва от воле като ван Бронкхорст и Торстен Фрингс, все пак. Тъжно е, но е факт. Един ден и Кристияно Роналдо и международният любимец Меси ще остареят и ще бъдат оставени на заден план.

Четвърто и може би най-съществено, всички знаем, че през 21 век се купуват мачове като за световно. Тази тъмна практика е на мода в големите европейски първенства. Може би нямаше да сме свидетели на черно тото, ако парите не играеха главна роля за футболистите...

След всичко казано се надявам само, че това падение ще приключи в най-скоро време. Дано някой ден английското, немското и италианското клубни първенства да бъдат отново сред най-силните в Европа. Дотогава не знам за вас, но аз ще гледам руско и българско клубни първенства (и ще ми харесва).