Не, това няма да е отрицателна статия, драги сънародници. Тя няма да е пълна с песимизъм и с псувни. Напротив, тази статия я пише човек, който обича родината си и подкрепя отбора си докрай! Така че, моля ви, ако искате да напсувате отбора ни по стар български обичай, моля, не четете тази статия.

Още помним лето Господне 1994-то, когато нашите момчета едва ли не заслужиха първото място в света. Оттогава българинът е намусен и по-скоро не иска да чува за българският национален отбор. Има си и причини (цитирам някои потребители на този сайт):

"Националите ни са повече манекени, отколкото футболисти."
"Те предпочитат да спят с манекенки и да са в чалготеките, вместо да играят за страната си."

Може и така да е, не мога да отричам. Но замислете се, ако чалгата не беше навлязла така мощно в страната ни, щеше ли това да се случи? Нима световни звезди като Роналдо и Балотели не ходят в дискотеките? Това, което се опитвам да кажа е, че не трябва да виним момчетата, задето се опитват да отдъхват след поредния напрегнат (и вероятно загубен) мач.

Знам за ситуацията, в която се намира българският футбол. И аз като вас смятам, че ръководството на БФС е съставено от мафиоти. Това просто не може да се приеме за оправдание, защото има една приказка:"Който го може, си го може". Тоест, корумпираните хора в БФС не може да са причината за играта на футболистите ни.

Та, сега към отбора. Според мен за първи път от далечната вече 2004 година националният селекционер е напипал правилния състав. Наред с ветераните Петрови, завръщането на Бербатов и наличието на някои наистина добри футболисти би могло да наклони везните в полза на нашите момчета.

Подмладяването, което обещаваха, вече е факт. Велики футболисти като Мартин и Стилиян Петрови, чиито кариери в националния отбор са пред края си, не получават вече повиквателни, за разлика от младите таланти (колко талантливи са наистина, ще се види в бъдеще), което е похвално. Да, може би украинците ни биха с три на нула, но наистина харесах някои от нашите млади футболисти тогава. Мнозина от тях играеха за първи път за България и не бих се учудил, ако това е повлияло върху играта им. За младите съм абсолютен оптимист.

Сега към големия въпрос - можем ли в ден днешен да бием абсолютни хегемони в световния футбол като Холандия и Испания? Всеки ще каже едно "не" и ще подкрепи твърдението си с факта, че те са огромни отбори с известни играчи, а ние - нищо и никакви балканци с един Бербатов. Знайте обаче, че в немалко случаи точно малките страни поднасят изненади в световен мащаб (2005 година, мач между България и Холандия, въпреки че всички смятат лалетата за фаворит, мачът завършва 1:1).

Така че, драги критици на отбора, първо гледайте мачовете, преди да правите някакви бързи изводи за състоянието на отбора. Да - да си на 88-мо място в ранглистата е лошо, но вие го обърнахте на цирк.

Така че моля, имайте малко уважение към тима. Защото, повярвайте ми, много е лесно просто да се откажеш от отбора си, защото е слаб. Бъдете патриоти. Подкрепяйте отбора си докрай. Кой знае, може и да се издигнем отново с тези футболисти някой ден.