Много коментари съм изчел по темата "Нивото на българският клубен и национален футбол", много мнения съм чул, много статии съм прочел. И едно нещо не ми става ясно: Защо се обръща толкова голямо внимание на това, че имаме посредствен футбол?

Не можете ли да се приеме факта, че не сме "световна" футболна сила!? И никога не сме били. И никога няма да бъдем. Имало е някакви проблясъци на клубно ниво от преди сума време, както и веднъж на национално. И това е. Повярвахме, че наистина сме сериозна световна (или поне европейска) футболна сила. Е да, ама не сме. Толкова много пари се хвърлят за строене на стадиони, закупуване на нови футболисти, ремонтиране на седалки и пр.

А защо не се "отклонят" тези средства за спортове, в които наистина сме (или може да бъдем) световна силна? Говоря за тенис на корт, борба, волейбол, плуване? Може би донякъде и баскетбол, но там трябват повече усилия.

Не виждам нищо срамно да нямаме силен футбол. Вижте една Белгия - нямат силен национален футбол, както и нямат чак толкова силен клубен такъв, но за сметка на това са фактор в колоездене и тенис на корт при жените. И се гордеят с това.

Дания, Швеция, Норвегия и Финландия също не се представят добре във футбола, но това не им пречи да са важен фактор в хокея. Швейцарците пък със ски-спортовете. И това са само отделни примери. Съответните държави не изразходват толкова средства за футбол, колкото към спортовете, в които знаят, че ще са важен фактор. И успяват.

Това би трябвало да бъде положението и в България. С ограничените ни ресурси пак имаме тенис на корт с огромен потенциал, който чака да бъде развит, както и световно признати волейбол и борба. Представете си, ако се вложат парите от футбола в тези три спорта на какво ниво ще се изкачат.

Така че стига сме се заблуждавали, че сме футболна сила и всеки трябва да се страхува от нас - Левски, ЦСКА, Литекс, Славия, Локомотив Сф. и др. български отбори, участвали в европейските турнири, губят мачове от "именити" съперници. Гордостта ни е класирането на Левски в груповата фаза на ШЛ, когато успяха да вкарат ЕДИН гол от 6 мача и завършиха с 0 точки. Или пък САЩ 94, когато станахме 4-ти в света, а още на следващото европейско завършихме с най-лоши показатели от всички държави. Не мисля, че тези "постижения" ни правят футболна сила. Нека се замислим от тази гледна точка.

Не казвам, че не трябва да подкрепяме футболните ни отбори, както и да се радваме на моментните им изблици. Но също така не казвам, че и трябва да ги псуваме след поредната загуба, срамно равенство или пропадане в световни и европейски ранглисти.

Това, което казвам е, че не трябва да ги съдим толкова строго, а да го приемем, понеже... е, да не си кривим душите, толкова си можем.