Поредната глупост. Поредният уволнен мениджър на... познайте кой отбор? Челси.

В последните години сякаш този клуб беше запомнен повече със скандалите и рокадите на мениджърския пост отколкото с това, което прави на терена. Скандалите се отразяваха на играчите, но заради техния професионализъм това не пречеше на отбора да печели трофеи.

Свеж пример е миналият сезон когато Джон Тери беше обвинен в расизъм. Цяла година в Англия говореха за това, но то не попречи на отбора да стане европейски шампион и носител на трофея на ФА.

Ще кажете то това се отнася и за смяната на мениджърите, никакво влияние върху успеваемостта на клуба. Да така е, прави сте. Но за това, за което се бори Абрамович, е нужна промяна в тази политика, а той така и не го осъзна. Не осъзна, че ако иска изобщо някога Челси да бъде доминант във футбола, ще му трябват традиции. Такива, които се градят с няколко поколения футболисти, много победи, но и много загуби. A за Абрамович тази дума не съществува.

Второто златно поколение започваше да се сформира. Мата, Азар, Оскар, Стъридж и останалите се учеха от легендите Тери, Лампард и Дрогба какво е да не се предаваш и да се бориш докрай. Класата на младоците в състава е неоспорима, но да ги накараш да се борят за този клуб със зъби и нокти е нещо, което можеш да научиш само от Големите.

Философията на един клуб се изразява най-добре когато начело му стои човек, който е играл със сърцето си дълго време за този отбор. Ди Матео не беше израсъл в Челси, но това, което го направи любимец на феновете бе, че не се предаваше. Винаги се опитваше да победи, макар и през онези години за Челси това да не бе възможно. На терена и извън него той винаги го е показвал.

Дори и когато вчера след мача с Ювентус го попитаха дали Челси си заминава от ШЛ той отвърна, че все още има надежда. За пореден път неговата непримиримост излезе наяве, която и всъщност го направи толкова обичан от феновете и която го превърна в Европейски шампион.

Той заедно с Тримата Големи (Тери, Лампард и Дрогба) искаха да създадат основите на тази идея, тази философия, в главите на младите, но за това те имат нужда от човек, който е спечелил уважението им и който като легенда на отбора знае кое е най-добре за него.

Но така и не му беше даден шанс. Шансът тази идея да превърне Стъридж в новия Оуен, Мата в новия Кака и така нататък. А в основата на тази идея нямаше да стоят руските милиони, а доверието и уважението между отбор и наставник. Това от своя страна щеше да накара футболистите с времето да започнат да играят с душата си за отбора и да предадат наученото на следващото поколение, то на следващото и така нататък.

Затова трябва търпение и смиреност. Да, загубите са повече в такъв период за един клуб, но те сплотяват. Няма нищо лошо да загубиш, лошото е че футболът вече е бизнес, а не просто ритане на топка. Именно заради това Абрамович никога няма да може да разбере тази идея и оттам Челси някога да бъде доминант.

Нито Гуардиола, нито който и да било ще успее да промени това защото за разлика от тях Роберто бе един от нас.

Надявам се един ден Абрамович да си тръгне, за да може отборът пак да е онзи симпатичен клуб, който биеше големите на лягане и ставане в Англия не в името на някой трофей, а в името на клуба и колектива.