През последните години с Ливърпул се случиха много неща. Отборът бе преследван от слаби резултати, непостоянни футболисти, слаба трансферна политика и честа смяна на треньорите.

Започна се от лошия сезон на Рафа Бенитес, след това дойде Рой Ходжсън, който за около 5 месеца се провали тотално. Последва завръщането на великия Кени Далглиш, при който се видя лъч светлина в началото, но впоследствие пристигането му се оказа катастрофа.

През това време за един от най-великите английски клубове играха знайни и незнайни футболисти, кой от кой по-слаби. С червената фланелка се изредиха играчи като Сотирис Кирякос, Милан Йованович, Пол Кончески. Списъкът не е къс.

От това лято обаче в червената част от града на "Бийтълс" засвятка един лъч. Този лъч се казва Брендън Роджърс. Северноирландецът дойде след успешен първи сезон във Висшата Лига със Суонзи. Но той бе привлечен не толкова заради скромните си успехи, а заради добрата атмосфера, която струеше от "Лебедите" по негово време и стилът му на игра, който наподобява "Тики-така" - стилът с много подавания.

Всички очакваха от Роджърс да промени отбора на Ливърпул веднага. Но това е невъзможно, освен ако не си магьосник. Напротив, сезонът даже започна доста слабо, като в първите пет мача отборът не записа победа. След това обаче червените се вдигнаха, наложиха стила с пасове и започнаха да се издигат в класирането.

След мача със Съндърланд аз се замислих какво точно се промени при Роджърс и как от отбор, залагащ на индивидуалната класа на Суарес и Джерард и центрирания към дървото Керъл, северноирландецът превърна "Мърсисайд" в размишляващ на терена тим, който играе не само с краката си, но и с главата. Ето ги главните 5 промени, които аз открих.

1. Домакинска форма - докато при Кени Далглиш отборът започна силно на "Анфийлд" и после се срина на домашна сцена, то при Роджърс е тъкмо обратното - първоначално Ливърпул не печелеше на стадиона си, но от известно време се вижда напредък и повечето мачове с опашкари пред "Коп" биват спечелени. Това е важна промяна, защото един отбор, борещ се за топ 4, задължително трябва да побеждава в домакинските си срещи, най-вече срещу отбори от долната половина на таблицата.

2. Добра атмосфера и вяра в посоката - един от сериозните проблеми на Бенитес в края на кариерата му на "Анфийлд", на Ходжсън и на Далглиш бе, че феновете просто не им вярваха. Е, освен може би на "Кинг Кени" в началото. Докато сега, дори и след слаби резултати на отбора, феновете не се обръщат срещу треньора, а го подкрепят. Това е изключително важно за атмосферата вътре в тима. А тя е прекрасна и това си личи от всяко едно интервю, в което по адрес на Роджърс или Ливърпул не се казва нищо лошо.

3. Налагане на младите - за да върви към по-добро един отбор, той трябва да има добра школа. Аякс го доказа навремето, сега го доказва и Барса. Явно Роджърс взе пример от тези велики отбори и започна да налага играчи от юношеските формации. И се оказа, че младите "скаузъри" по нищо не отстъпват на "батковците" - Стърлинг вече се наложи, Сусо играе все по-често, като започва и титуляр понякога. Уисдъм също се включва на моменти в стартовия състав. Да не забравя и Джонджо Шелви, футболист, който при Кени Далглиш бе наричан некадърник, а от началото на сезона показа доста добри игри. Има ли нужда да споменавам Лига Европа, където целият отбор е изграден от други талантливи момчета като Коатес, Фланаган, Конър Коуди, Адам Морган, Дани Пачеко, Самед Йесил и други.

4. Шанс за всеки, или как некадърните започнаха да се налагат - когато дойде на "Анфийлд", от Роджърс се очакваше да "разчисти" отбора от дърветата, които Кени Далглиш докара. Става въпрос за Джордан Хендерсън, Стюърт Даунинг и Анди Керъл. Високият нападател бе изпратен под наем в Уест Хям, но другите двамата бяха запазени. Всички фенове се питаха защо. Но ето, че след 2-3 месеца, в които те започнаха да се включват активно. Вече почти няма помен от наплашения и грешащ пасове млад халф, или от анти-крилото. Е, не е като двамата да се преобразиха в уникални играчи, но вече започнаха да носят своя принос за тима, да помагат и най-важното: да забравят за лошото си представяне от началото на престоя си в "Мърсисайд".

5. Стил на игра - тук ще изкажа субективно мнение и затова може би не всички ще са на моето мнение, но това не е проблем, стига да не се стигне до грозна размяна на реплики. Ето го и него - аз смятам, че всеки успял тим има своя запазена марка или стил на игра, съответно всеки борещ се да бъде успял тим трябва да има стил също. Затова и харесвам Роджърс - той дойде и започна коренна промяна - почти забравихме за непрекъснатите центрирания, както и за дългите топки от защитниците към нападателите. Сега Ливърпул играе красив футбол, наситен с много подавания и включваща мислене на играчите къде да бъде следващия пас. Този стил си има и добри, и лоши страни. Ето например Суарес, който при Кени отново бе важна фигура, но не знаеше позицията си и се луташе навсякъде. Сега той е установен на един пост и резултата се вижда - уругваецът вече отбеляза толкова попадения, колкото целия минал сезон и опроверга твърденията, че не е голмайстор. На играчи като Шкъртел, например, обаче им бе трудно в началото, тъй като този стил бе непознат за тях. Но с течение на времето нещата започнаха да се получават.

С тази си статия не искам да затвърждавам някаква псевдо - теза, че Роджърс има само плюсове. Напротив, два основни минуса при него са слабата трансферна политика и непостоянството, но за мен това за неща, които с времето се оправят. Важното е, че основата е положена. Сега предстои да видим как ще се развият нещата.