Най-добрите футболисти в последните 20 години.

За всеки любител на най-великата игра има няколко големи футболиста, които би отличил от другите. Всеки от нас носи в спомените си личности от този спорт, които вече са или тепърва ще се превърнат в легенди. Представям ви резюме на хората, които ни впечатляваха по терените през последните 20 години, два дрийм-тима с по 11 футболиста, запечатани най-силно в съзнанията ни (разбира се изборът е личен).

Период 1 (1992-2002)
Първият период е този в който Бразилия на национално равнище бе недостижима. Три финала на трите провели се световни първенства, две световни купи, няколко родени легенди. Това бе десетилетието на „кариоките”. В Европа най-много радост имаше за Франция (световен и европейски шампион), а Германия и Дания взеха по една евро-титла. В клубен аспект Милан и Барселона бяха най-добри в началото на периода, после „сдадоха” властта на Аякс, Юве и Борусия Дортмунд. В края на десетилетката видяхме фантастичен Реал Мадрид, непримирим Манчестър Юнайтед и немската прецизност в Байерн Мюнхен. Ето кои са 11-те най-бляскави кариери в периода:


Вратар на десетилетието:
Измежду толкова класни вратари е трудно да избереш този, който най-много заслужава приза. В този период на играта блестя Петер Шмайхел – датски легендарен национален вратар. Вратарят донесъл Евро’92 във витрината на Дания, няколко трофея на шампион във Висшата лига с Манчестър Юнайтед и Шампионската лига с този клуб.

Но според мен, не той бе номер 1 тогава. Не беше и някой измежду италианските страхотни вратари, някои от които въобще не можаха да са титуляри за страната си заради присъствието на другия. Анжело Перуци, Джанлука Палиука и Франческо Толдо са имена, които всеки гледащ футбол след 90-та година е чувал. Перуци вдигна трофея на Шампионска лига с Ювентус, Палиука бе неизменен титуляр за „Скуадра адзура”, а Толдо бе невероятен в изявите си за Фиорентина и Интер, а след Палиука и в италианския национален тим.

В Испания си имаха Андони Субисарета. Вратарят на Барселона, а по-късно и на Валенсия, завоюва Купата на Европейските Шампиони (сега Шампионска лига) и винаги бе на точното място, за да опази вратата си от гол. Последният, който можеше да грабне призванието от победителя, бе холандския страж Едвин ван дер Саар. Четирикратен шампион на Холандия с Аякс, носител на Шампионската лига с тима, „лалето” имаше шанса да е номер 1 през периода, ако го нямаше...

Големият Оливер Кан.
Роденият в Карлсруе германец бе наистина запомнящ се вратар. Мислите на нападателя по принцип са свързани най-вече, ако може да остане очи в очи с вратаря на противниковия тим, за да може по-лесно да отбележи гол. Никой (може би само Феномена Роналдо) не искаше да остава в тази ситуация срещу титулярния страж на Байерн Мюнхен, защото срещу него бе човек, който само с едно грешно твое действие и можеше да прибере ловко топката. Носител е на множество награди, като вратар на Европа (1999,2000,2001,2002), европейски шампион с Германия (1996), печелил е Шампионската лига (2001), 8 пъти шампион на страната с Байерн и 7 пъти избиран за най-добър вратар в Бундеслигата, сребърен и бронзов медалист със страната си на световни първенства (2002 и 2006)… Той си бе номер 1, няма спор.

Централни защитници
Битката и тук не бе малка, но в крайна сметка се спрях на 5 имена, 2 от които влизат в идеалния тим. Единият е символ на Реал Мадрид – Фернандо Йеро. За негово съжаление не се роди с 10 години по-късно, за да е част от Великата Испания, печелеща трофей след трофей, но Йеро грабна купища награди с „кралския клуб”. Роналд Куман спечели с гола си цяла Купа на Европейските шампиони с Барселона, а в защита винаги бе на отлично ниво. Другият играч, който остана извън 11-те е защитникът на Борусия Дортмунд Юрген Колер. Колер е един от блестящата формация на дортмундци от средата на 90-те години, един от спечелилите Шампионската лига с тима, но според мен остава малко по-назад от двамата избрани:

Паоло Малдини и Франк Де Бур
Италианецът не е играл за друг тим, освен Милан. Има 7 титли от Серия А и забележителните 5 !!! трофея от КЕШ/Шампионска лига. Със своите 902 мача за „росонерите” Малдини винаги ще си остане легенда за тима и легенда за защитник в световен мащаб.
Холандецът, чието пълно първо име е Франсиско, вдигна Шампионската лига с Аякс, спечели 5 пъти шампионата с тима, както и веднъж Примера Дивизион с Барселона и със сигурност остава в спомените ни като един образец за сплав между джентълменство, агресия и страхотна мисъл в защитния вал на Аякс и холандския национален тим.

Десен бек
Тук избирах между няколко имена, но две имена останаха за финала, като интересно бе, че те са от държави (Лилиан Тюрам отпадна в последния етап), които са известни почти изцяло с футболисти в офанзивен план – аржентинец и бразилец. Както винаги откакто гледам футбол става „кариоката” спечели срещу „гаучоса”, защото все още не сме видели успех в световно първенство на синьо-белите. На почетното второ място остана една от емблемите на Интер за този, че и за следващия 10 годишен период – Хавиер Санети. Както с тима на Интер, така и в тази класация, Санети постоянно бе на крачка от титлата с „нерадзурите”, но тази крачка не успя да я направи. С Аржентина също не му се усмихна късмета да спечели голям трофей, но всеотдайният краен бранител даваше всичко от себе си. Преди него нареждам бразилския бранител:

Кафу
Марко Еванджелиста де Мораеш – Кафу е двукратен световен шампион с Бразилия, а в клубния си тим Рома завоюва титлата в Серия А през 2001-ва година. Винаги усмихнат, винаги в настроение на терена и извън него, Кафу си е пример за десен бек и със сигурност в последните 20 години той и Санети са сред най-класните десни бекове в света, затова са и в битката за периода между 2002-2012 годин.


Ляв бек
Позицията на бековете е според мен най-трудно „раждаща” таланти, но въпреки това и тук има хора над средното ниво. В този период от време най-много харизма имаше в

Роберто Карлуш
Няма такива преки свободни удари, както гледахме от „тежките” крака на Карлуш. Точност и сила в едно, това беше свободния удар на „кариоката”, който се засилваше за него от 20 метра. Роберто Карлуш да Силва Роха е световен шампион, защитник на годината за Европа на два пъти, трикратен носител на трофея от Шампионската лига с Реал Мадрид и 4 пъти шампион на Испания с „кралския” клуб. Със сигурност няма по-емблематичен ляв бек от бразилеца.

Дефанзивен халф
Абсолютно най-трудния избор от 11-сеторката се падна да е позицията на дефанзивния полузащитник. Тук 4 имена са ни се запечатали в съзнанието – Щефан Ефенберг от Байерн Мюнхен, Патрик Виейра от Арсенал, Матиас Замер от Борусия Дортмунд, Марсел Десаи от Милан и Рой Кийн от Манчестър Юнайтед. Всеки ще си има свои собствен избор, защото с имената на тези футболисти са свързани много години в посочените клубове, а и в националните тимове на своите страни. Ефенберг, по прякор „Тигъра”, успя да спечели с Байерн Мюнхен Шампионската лига и 4 титли в Германия.

Матиас Замер пък е единственият дефанзивен полузащитник, който е печелил приза „Футболист на годината”. Това стана през 1996-та след триумфа му с Германия на Евро’96. Година по-късно той носеше и трофея на Шампионската лига над главата си. Ирландецът Рой Кийн е легенда за „червените дяволи” от Манчестър, след като има в актива си 7 титли от Премиършип, 4 Купи на Англия.

Патрик Виейра бе един от лидерите в Арсенал, когато тимът завоюва 3 пъти шампионата на Англия и 4 пъти купата на страната. Без него Арсенал бе съвсем по-друга класа, доста по-ниска от моментите, в които французинът бе на терена. Спечели световно и европейско първенство с Франция, но и той не успява да достигне по висота според мен сънародника си

Марсел Десаи
Французинът е роден за тази позиция. Още с Олимпик Марсилия печели Шампионската лига, а по-късно в Милан се утвърждава като номер 1 в отбранителната част на халфовата линия. С „росонерите” печели Шампионска лига, Суперкупа на Европа и 2 титли от Серия А. Световен и европейски шампион с Франция, дори и в края на кариерата си, в Челси, се окичва с важни трофеи, като Суперкупа на Европа и Купа на Англия. А това е период, в който Челси все още не е в ръцете на Роман Абрамович. Редица големи футболисти са се изказвали, че най-тежко им е било срещу Марсел Десаи, понякога повече от агресивен, но винаги на оптимално ниво.

Халфова линия
Тук вече сигурно от 10 човека всеки ще има различно мнение. Според мен в периода най-много се отличаваха имена като Алесандро Дел Пиеро, Франческо Тоти, Райън Гигс, Робер Пирес, Андреас Мьолер… И въпреки, че посочените са легендарни спортисти, не успяват да се преборят с 4 имена, които според мен бяха на върха в този период.

Бекъм, Зидан, Фиго и Ривалдо
Познахте ги, то е ясно. С тях е свързано това десетилетие във футбола. С тях и с още един „Феномен”.

Дейвид Бекъм
Манчестър Юнайтед нямаше да е същият без Дейвид Бекъм. Англичанинът е с множество награди от футболни прояви, а ликът му все още се използва масово за рекламиране на много известни марки в Европа и САЩ. Той е един от спечелилите Шампионската лига с Манчестър Юнайтед, 6 пъти носител на титлата с тима, шампион с Реал Мадрид в Испания, даже покори и САЩ с ЛА Галакси в края на кариерата си. С Англия британецът не успя да вземе злато от Мондиал, но дори и без този приз харизмата му и невероятното му центриране си остават вечни.

Зинедин Зидан
е легенда на френския национален отбор, легенда на Ювентус в Италия, легенда на Реал Мадрид в Испания, легенда на футбола по света. Каквото и да се напише за Зизу ще е малко. Няма как да се изброят всичките му награди. До 2002-ра, когато е краят на периода който разглеждаме, Зидан е световен и европейски шампион, носител на Шампионската лига с Реал Мадрид, шампион на два пъти с Ювентус в Италия, два пъти игра финали в които загуби с Юве в битка за Шампионската лига, а в индивидуално отношение взе над 30 награди. Зинедин бе магьосник с топката и можеше да прави с нея почти всичко, което си пожелае. Не случайно и след 2002-ра година Зизу бе един от най-добрите на терените в световен мащаб.

Луиш Фиго
бе в центъра на най-обсъждания трансфер на десетилетието. Португалецът реши да смени клубната си принадлежност и от Барселона премина в Реал Мадрид. След 5 страхотни години в Барса, 2 титли, 2 купи на страната, една Купа на носители на национални купи, Фиго реши, че му е време да отиде в правещия „галактически” тим вечен враг на терена на каталунците – мадридския Реал. В Мадрид Фиго продължи да показва страхотната си техника и усет към коженото кълбо, продължи да печели трофеи – 2 пъти шампион на Испания и веднъж завоюван трофея от Шампионската лига. Въпреки множеството скандали свързани с трансфера му Фиго си бе и си остава знак за страхотно качество във футбола.

Ривалдо
Последният от тази група е бразилецът Витор Борба Ферейра. Атакуващият халф направи първата си голяма крачка към върховете на футбола в Депортиво Ла Коруня. Само за един сезон в тима той отбеляза 21 гола в Примера дивизион, като дори не бе нападател. Барселона не се поколеба и плати 26 млн. долара, за да го има в състава и историята започна да се пише. Ривалдо бе номер 1 във всичко в тима, стана голмайстор още в дебютния си сезон, двукратен шампион на Примера, а често хората говореха за Барса, че зависи изцяло от „кариоката”. През 1999-та бе избран от всички медии и ФИФА за номер 1 в света за годината, а през 2002-ра година Ривалдо стана световен шампион с Бразилия. В края на сезоните си в Барселона, Ривалдо сам класираше средния по класа тогава тим в зона Шампионска лига, някой път с решителен хеттрик, някой път с гол със задна ножица в 90-тата минута на последния кръг от първенството. Това бе Ривалдо – една магия.


Нападение
С такива качествени халфове е достатъчен само един нападател, а може дори и без нападател, както видяхме в годините след 2008-ма, който да бележи гол след гол. Нападателите от 90-те години и началото на новия век бяха изключително разнообразни, но най-голямо впечатление ни направиха четири гениални голмайстора.

Габриел Омар Батистута, по прякор Батигол, бе човек заради когото можеш да дадеш Световната купа по футбол на Аржентина без да се замисляш. Изключителен пред гола, винаги точен с кълбо в краката си той радва 10 години сънародниците си на национално равнище, а Фиорентина и Рома се докоснаха до класата му на клубно. Честно казано обаче това, че не игра в някой от големите клубове в света му коства награди, които без проблем можеше да спечели. Титлата на Серия А с Фиорентина и двете Купи на Америка с Аржентина са най-големите му успехи.

В топ 4 е и друг колосален футболист от тази ера – човекът финт Ромарио де Соуса Фария. Той можеше да премине през цял противников отбор, да излъже и вратаря и чак тогава да чукне топката в противниковата мрежа. Винаги атрактивен, винаги техничен, Ромарио си заслужаваше да се наблюдава дори и в приятелски срещи. Страхотен в ПСВ Айндховен, брилянтен, макар и само за сезон и половина в Барселона.

Българското оръжие в битките през 90-те години и един от най-добрите по терените в света тогава бе Христо Стоичков. Играещ най-вече като крило Ицо имаше изключителна скорост и никакъв страх от защитници, публика или пък.. съдии. Легендата на Барселона спечели 5 титли на Испания с тима, взе първата Купа на Европейските шампиони в историята на „каталунците” и бе част от първия „Дрийм тим” на Барса, заедно с Куман, Хаджи, Ромарио, Субисарета, Гуардиола, Бакеро, Надал…Спечели „Златна обувка” за най-добър през 1994-та година, която остава „златна” за българския футбол с бронзовите отличия на световния шампионат. Според мнозина бе най-добър и през 1992-ра, когато остана втори след Ван Бастен. Ицо Стоичков завинаги ще остане в сърцата на българските и каталунските фенове, като най-непримиримият и най-стремящият се към победата футболист. Единствено един „феномен” може да се нареди над тези трима „тенори” и това не е Роберто Баджо, който остана също под върховете, а единствения феномен и по прякор 

Роналдо
Луиш Назарио да Лима Роналдо е най-известният футболист в последните 20 години. Няма човек, който да гледа футбол и да не знае кой е бразилецът. Интересно при Феномена е, че той е известен най-вече заради изявите си в националния тим на Бразилия, а не поради факта, че е играл в тимове като Барселона, Реал Мадрид, Интер и Милан. В тези отбори той остави следа, но реално с Бразилия ще се свързва легендата за Роналдо. Световен шампион през 1994-та и 2002-ра година, голмайстор номер 1 на световни първенства в историята, напълно неразгадан все още трик с топката на скорост – 3 неразделни от биографията на кариоката факта. Ако питахте хлапетата, ритащи пред блока в началото на новия век, като кой футболист искат да станат може би 90 процента отговаряха: Роналдо. Защото той си бе изключително скоростен и без топка и с топката, изключително харизматичен, просто изключителен.

Край на първа част

Владимир Вичев