...И вечна ще бъде таз футболна слава,

не ще се покрие тя нивга в забрава!

Увековечен, изваян от камък и фрески,

вечно ще живее, един си на Левски!

Българското съзнание винаги е имало нужда от идоли, на които да подражава, от упование и светлина, която да следва. На 4 май 1943 година се ражда една светла личност, която оставя неугасващ завет и до ден днешен.

Ражда се футболният кумир, но и човекът Георги Аспарухов, който остава в сърцата на всички свои съвременници като лъчезарен, всеотдаен и миролюбив човек. Гунди днес щеше да е на 64 години и всички щяхме да черпим все още от неподправената му доброта, но съдбата реши друго.

Милиони имаха щастието да бъдат преки свидетели на невероятния му талант. За останалите той е като икона, на която се уповават. Гунди живя като пророк за своето време, което по своята същност бе непокварено и приказно.

Време, в което по улиците и махленските поляни буквално гъмжеше от самородни таланти, кой от кого по-ярък и по-впечатляващ. В крайна сметка Гунди изпъкна и се превърна в идол на цяло едно поколение и пося величието на ореола си до ден днешен.

Приказката за Георги Аспарухов се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието му да угасне. Гунди остана във футболната и обществена памет със своя чар и елегантност. Той имаше брилянтната техника, пасове, удари, близка до съвършенство игра с глава и невероятно, галантно поведение.

Той не беше грандоман, нито самозабравил се герой на деня. Напротив, според мнозина скромността му бе в повече. Най-голямото достойнство на Гунди обаче бе чувството за феърплей на терена и в живота. Коректността бе част от същността му. Когато веднъж му предложили да опише живота си в автобиография, той отказал с аргумента: “Защо аз, Якимов е по-достоен!”.

За кариерата му е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски и с националния отбор, участието на финалите на три световни първенства, незабравимият гол на “Уембли”, ще се помнят завинаги.

Той бе всенароден любимец, затова и до наши дни не секва скръбта по ранната му гибел. Човек легенда, човек обичащ и прощаващ, човек, който не заслужаваше да загине толкова млад. Но нали казват, че Господ прибира най-добрите си чада при себе си? Навярно мисията на Гунди е била изпълнена- той пося вяра, надежда, обич у привържениците на футбола.

Накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му, да се възхищават на неговото майсторство. Той роди мита за красотата на играта. Всъщност, така живеят легендите. Не само като ги помним, но и като се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като тях. 

Сега Гунди навярно ни гледа от небето и се усмихва по онзи детски и неподправен начин, с искрения импулс на доброта и желание за съвършенство. Навярно изпитва удовлетворение и спокойствие.

Почивай в мир Гунди,

България все още те помни!

КАКВО КАЗАХА ДРУГИТЕ ЗА ГЕОРГИ АСПАРУХОВ!