Сигурно всички сте засичали култовата реклама на един маргарин по родните телевизии, в която симпатична стара женица се надвисва над стъписаното си внуче и в умерена реч, сплетена от молба и закана, проверява чуждоезичните познания на детето с фразата: “Кажи, баба, Thank you!”.
 
След вчерашния мегасблъсък на родния Левски с “кралскосините” от Гелзенкирхен, треньорът на Шалке, Мирко Сломка, със сигурност трябва да вземе пример от рекламното лице на маргарина и да връчи на всичките си футболисти немско-английски разговорници. Така, без притеснения от езиковата бариера, играчите на немския тим ще могат да трансформират “Danke!” в далеч по-благозвучното “Thank you!”, за да покажат признателността си за скандалните реверанси на английския топрефер Майк Райли.
 
Загуба с 1:3 на родна земя безспорно е доста горчив залък за преглъщане, но тя има своите логични обяснения. Разбира се, че всички, които са стискали палци за Левски, ги боли, и то много. Но не тази е основната причина да възроптаеш срещу несправедливостта. Доказателство за това е, че самият Мирко Сломка призна факта, че изгонването на Бардон ги е улеснило максимално.
 
Плетеницата от скандални отсъждания бе пъстра и обагри мача не само в жълто и червено, но и изписа отчаяна гримаса по лицата на всички привърженици на стадиона. Българинът отново се почувства смачкан, потъпкан и ощетен. Това логично доведе до словесния залп: “Мафия!”, минути преди края.
 
Разбира се, за да сме максимално обективни и безпристрастни, трябва да отчетем и чисто футболните фактори, довели до написването на може би последната страница на “синята” европриказка. Както във всички феерични истории, така и в тази се появи злодеят, който наруши хармоничния баланс. Немските миньори прокопаха тунела към своя полуфинал не само чрез помоща на Райли.
 
Факторите бяха много! “Кралскосините” ни превъзхождаха и във физически и в тактически аспект. Ръстовият превес на германците им гарантира комфорт в борбата за високите топки. Това неминуемо доведе и до по-големия процент владеене на топката. Атаките към Петков се рояха една след друга, а липсата на Ричард оказа пагубното си влияние.
 
Липсваше човекът, който заедно с Боримиров трябваше да посреща и разбива германските атаки. Използваният вече на какви ли не постове Станислав Ангелов отново игра на ниво, но просто липсваше “класическият разбивач” Ричи.
 
Може би пък заради пословичната силова игра на немците треньорът Станимир Стоилов заложи в атака на физически по-здравия Валери Домовчийски за сметка на Емил Ангелов. Младостта на “синия” талант обаче се оказа решаваща за уникалния му пропуск в 52 минута.
 
Едва ли обаче има смисъл да виним треньорския щаб на Левски за тактическата постройка най-малко заради предоказването му в епичните европейски битки.
 
Това, което идва като последица за “синия” клуб обаче не е само почти сигурното отпадане от турнира за купата на УЕФА. Левски стои на взривоопасен кръстопът. Великият сезон за момчетата от Герена може да се срине само за четири дни.
 
Утре “сините” излизат срещу вечния съперник ЦСКА в борба за титлата, като за втори път след 1984 г. отборите са с равни точки. Двубоят с Шалке може да окаже смазващо влияние както от психически, така и от физически аспект, т.к. Левски игра почти цял час с човек по-малко.
 
 И ако срещата с германците бе една от най-важните в историята на Левски, то сблъсъкът с ЦСКА ще се окаже най-решаващата за годината. Защото при евентуална загуба, левскарите ще намалят шансовете си за титлата, а от там автоматично се затваря и пътят към Шампионската лига. Тимът от Герена вече напусна турнира за купата на България и изведнъж може да се окаже без нито едно отличие, което безпорно ще почерни успешната “синя” година.
 
Тези факти навеждат на една доста позитивна за футболния запалянко мисъл. На 2 април и Левски и ЦСКА ще скочат здраво за победа и да се надяваме ще създадат истински футболен спектакъл. А това е най-силният лек за родния ни футбол, след евроепопеите. Този дар не можете да ни го отнемете дори вие, г-н Райли.