Ники Михайлов: Публиката ме беше нарочила още преди мача

Какво мислеше през тази нощ?

Не съм спал цяла нощ. Адски ми е неприятно, но случват се такива грешки, съжалявам адски много, но не можем да върнем времето назад, трябва да гледам напред и това е.

Защо си тръгна по-рано от тоя мач? Не можеше да дочакаш, срам ли те беше? Какво чувство имаше в тебе?

Така се разбрахме просто с ръководството да си тръгна по-рано, в смисъл такъв да... аз така не се чувствах добре исках да се прибирам.

Не поемахте ли голям риск по този начин, защото ако те бяха изтеглили за допинг контрол?

Ние предварително бяхме видели кой ще се падне на допинг и нямаше проблем, не бях аз и затова си тръгнах.

Реакцията на публиката как ти се струва? Според теб оправдана ли е още при първата грешка, въпреки че мачът беше толкова важен да реагират по този начин?

Аз първо искам да им се извиня на публиката, но според мен един истински фен е когато човек, независимо дали съм аз или някой друг от отбора, когато е в труден момент се намира, тогава да го подкрепят. А вчера видяхме, че когато единствено на мен ми беше трудно, те не ме подкрепяха. Но аз няма на кой да се сърдя, искам да се извиня на цялата публика, аз поемам изцяло вината за този гол. Не искам да им търся сметка, но просто един истински фен, така както гледах интервюто и на техния вратар, ако си спомняте на осминафинала с ювентус когато изпусна топката... той каза в България явно нещата стоят по друг начин нещата. Но аз не знам защо в България стоят по друг начин нещата. Те са тук, за да подкрепят, не говоря за мен, а за целия отбор. И затова на полувремето се разбрахме с Мъри да изляза защото нямаше смисъл 30 или 40 хиляди да ме освиркват, те са дошли за да подкрепят отбора и затова по-добре излязох и видях че през второто полувреме наистина подкрепяха отбора и се радвам и им благодаря за това.

Ти си в началото на кариерата си и всички знаем, че си тренирал доста време и като нападател, да вкарваш голове също си имал желание, сега съжаляваш ли, че не остана нападател, защото техните грешки като че ли остават по-незабелязани от тези на вратарите.

Не съжалявам за нищо от това, което съм направил досега, естествено нападателя, като сгреши, може да греши през целия мач, 90-та минута ще вкара и ще стане герой. А например и да сгреши фатално след него има халфове, защитници има и вратар естествено. А аз като сгреша топката отива във вратата, но това е риска на професията, аз не съжалявам и ще продължавам напред с два пъти повече тренировки и с два пъти повече мислене само за футбол да успея да изчистя тази грешка и да вървя само нагоре.

Притесняваш ли се как ще се развият отношенията ти с феновете?

Аз нямам за какво да се притеснявам. Значи аз съм футболист на Левски. Моето сърце е синьо и оттук нататък аз съм в този клуб. Независимо дали те ме харесват или не. Аз пак искам да им се извиня. Естествено никой, тръгнал срещу феновете не е успял. От тук нататък аз какво мога да направя? Мога само да им се извиня, не мога да върна времето да е например вчера десет без петнайсет часа и тази топка да я ритна с едно докосване без да се опитвам да я спирам и всичко да е нормално. Това е станало. Явно е било... всяко зло за добро. Аз от тук нататък нищо не мога да направя, как ще се развият нещата, ще видим. Няма да са благоприятни, но мисля, че с времето всичко ще премине. Така е било и с Митко, и Гошо е правел грешки, виждате сега ги обичат и двамата, надявам се и с мен така да стане.

Ако фамилията ти не беше Михайлов, а примерно Колев да речем щеше ли да е по-различно?

Естествено, че щеше да е по-различно. Аз още от с мача с Черно Море така... общо и от медиите и от работите...всичко се обърна върху мен, в смисъл такъв - сега как ще пази той, какво ще прави Ники. Те така или иначе на нас за три мача ни вкараха 10 гола, а сега за този мач точно всичко така върху мен се струпа. Абсолютно всичко се гледаше под лупа, от моя страна аз какво ще правя. Естествен,о както видяхме вчера не се развиха добре нещата и сега от тука нататък всичко пада върху мен, но това е положението.

Стоилов каза, че по принцип играеш много добре с крака, какво стана точно в този момент при първия гол, посегна да я спреш...

По принцип Лусио ми я върна малко така по-трудна, но аз.. Той си ми я върна добре аз трябваше да я изритам с едно, аз обаче не бях сигурен че ще я ритна още в първия момент, исках да я спра и от там да я обърна към Живко, обаче понеже е хлъзгав терена и топката също и не можах да я спра и като се хлъзна по терена направо влезе във вратата.

Говори ли с Боби, обиден ли е и той, и той малко по-рано си тръгна. Даде ли ти някакви съвети?

Баща ми ли? Обиден? Той ми е все пак баща. Той ми каза, че него навремето са го замервали със снежни топки, с бутилки и така нататък. Всеки вратар има такива периоди. Това е абсолютно нормално. Но пак така, малко или много не мога да кажа, че съм разочарован от публиката на Левски. Все пак аз я обичам, аз съм футболист на Левски, аз съм юноша на Левски, надявам се те да преосмислят това тяхно нещо. Пак им се извинявам за грешката, но пак казвам, ние това говорим в съблекалнята, феновете са за да подкрепят футболистите в трудните моменти. Винаги например като хвана дузпа или спасявам положения нормално е да ръкопляскаш, въпроса е като направиш грешка заедно с публиката те да те изкарат. Те затова са казали, че публиката е дванайстият играч.

Колективът като цяло застана зад теб. Всички след двубоя говореха за твоята грешка и че те подкрепят. Какво искаш да им кажеш на тях, тези в съблекалнята.

Искам да им благодаря на абсолютно всички - и на моите съотборници и на ръководството на Левски, и дори на щаба на масажиста, на доктора на домакини за неимоверната подкрепа. Искам също така да им се извиня, защото все пак след този гол станаха по-трудни нещата. От тук нататък ще гледаме само напред, това е колектива, ние сме едно голямо семейство в този отбор. В повечето време сме заедно, дори не сме толкова заедно със семействата си, това е абсолютно нормално, дори някой друг да направи грешка, както аз ще го подкрепям, така те мене. Затова сме един отбор, за да се подкрепяме и да преминаваме през трудните моменти.

Споменатият преди малко Тим Вийзе, след онази грешка срещу Ювентус, каза че ще се откаже от футбола веднага след двубоя. На теб мина ли ти нещо подобно през главата и втори въпрос - плака ли след мача.

Значи за първия въпрос - аз не мога да се откажа от футбола, аз сега тепърва започвам. Лошото при мен е, че аз винаги започвам с лошо и след това става все по-добре. От тук нататък по-лошо няма накъде да стане. Въпроса е само да изляза от това положение и да вървя нагоре, а да се откажа от футбола това не мога дори да си го помисля, защото аз заради това живея. От 5 годишен тренирам футбол, сега когато точно стана по-трудно... затова човек има характер за да успее да продължи. А за плаченето - това е абсолютно нормално, след мача плаках, така също и в къщи, това е нормална реакция.

А затормозен ли беше психически преди двубоя с Вердер от изявите ти във Варна?

Затормозен - не толкова. В смисъл аз се чувствах добре, но пак казвам медиите всичко обърнаха върху мен, а това ми беше много учудващо, в смисъл такъв аз не се оправдавам с годините ми, с това например, че не играя толкова мачове, но не знам, не съм затормозен. Беше много добре мача, до тази грешка вървеше много добре за мене. Учудващо много добре се чувствах, не бях напрегнат, докато не стана грешката и от там за мене малко или много свърши мача. И вече видях, че и публиката така тя беше предварително настроена нали и само чакаше някакъв момент аз да направя грешка и както я направих така свърши мача за мен.