През 1978 година Тунис стана първият африкански отбор, спечелил мач на световно първенство, след като победи още в първия си двубой Мексико с 3:1.

След това обаче тимът загуби с 0:1 от Полша, а равенството срещу Германия не бе достатъчно за отбора да продължи в следващата фаза. След това северноафриканците участваха още два пъти на най-големия футболен форум – през 1998 и 2002 година, но така и не усхяха да запишат нов успех, като регистрираха 2 равенства и 4 загуби.

Сега феновете в страната се надяват, почти 30 години след първата победа, националите да ги зарадват с нова победа. А поводи за оптимизъм наистина има. Не само защото Тунис спечели купата на Африканските нации през 2004 година, а защото тимът показва добър футбол и се превърна в един от най-силните тимове на континента, класирайки се за най-големия футболен форум за 3-и път поред, нещо, което този път не успяха да направят традиционно силните отбори на Нигерия и Камерун.

В историята Северна Африка винаги е разполагала със силни футболни нации. И Алжир през 1982, и Мароко през 1986 и 1998 оставиха отлично впечатления с изявите си, а сега на подобно нещо се надяват в Тунис. Защото тимът в момента е най-силният от северноафриканските държави. След като на финала през 2004 за континенталната титла, “орлите” победиха Мароко с 2:1, те успяха да се преборятс тях и в квалификацийте за Мондиал 2006.

Двата отбора бяха в една квалификационна група, като двубоят в Рабат завърши 1:1, а решителният мач в Тунис – 2:2, като домакините на два пъти успяваха да изравнят и в крайна сметка да се класират и да потвърдят, че в момента са най-силният тим в региона. Затова и в отбора се надяват, че ще успеят да се представят на добро ниво и по терените в Германия.

Звездата на африканците е натурализирания бразилец Франсилеудо дос Сантош, който през последните 6 сезона се подвизава по терените на Франция. Зиад Джазири също има сериозен опит от престоя си в Газиантепспор и Троа, въпреки че в момента е контузен и не е ясно, дали ще успее да се възстанови.

В защита пък блестят имената на Хатем Трабелси (Аякс) и Радхи Жаиди (Болтън), а пък в средата на терена конците ще дърпа бившият футболист на ПСЖ Али Бенашур. Така че футболните аргументи на опитния селекционер Роже Лемер изглеждат доста сериозни.

Естествено в Тунис не отиват със сериозни надежди на финалите, но точно тези тимове са най-опасни, а историята е показала, че изненади на Мондиалите винаги има. Така че защо именно Тунис да не бъде поредната сензация?


Звездата – Франсилеудо дош Сантош
Името му изобщо не е тунизийско. Със сигурност обаче Франсилеудо дош Сантош ще играе ключова роля в опита на Тунис за остави следа на световното първенство.

26-годишният нападател бе открит от Стандард Лиеж, когато бе на 17 години и играеше в Сампайо. И през 1996 той дойде в белгийския тим, дебютирайки през зимата – на всичкото отгоре на на заснежен терен.

“Бях наистина шокиран, че трябваше да играя върху този побелял терен, след като никога през живота си не бях виждал сняг”. Спомня си бразилецът. Той обаче започва да остава извън плановете на треньора Мирослав Ивич и скоро е даден под наем на Етоал Ду Сахел, където играе 2 години под наем под ръководството на Жан Фернандес – човекът открил Зинедин Зидан за големия футбол.

За два сезона в Тунис той вкарва 32 гола в 50 мача и става един от най-добрите футболисти в Лигата. Естествено виждайки потенциала му местната федерация го попитала, дали желае да вземе тунисийски паспорт. Той обаче отказал, надявайки се един ден все пак да облече екипа на Бразилия.

След това той преминава в Сошо, който по това време е във втори дивизия. След 21 гола в първата година, той помага на тима да се завърне в елита, а през 2004 година и да спечели купата на Лигата. През 2003 година обаче Дош Сантош започнал да осъзнава, че шансовете му за националния отбор изглеждат нищожни и на 24 години поискал да стане гражданин на Тунис.

Въпреки конфликта с треньора си в Сошо Ги Лакомб, той напуска отбора и се присъединява към националния отбор, като бележи в дебюта си срещу Бенин. Само няколко седмици по-късно той има 4 гола, а Тунис печели купата на Африканските нации.

“Той е невероятен футболист и човек, който не може да живее без футбол” хвали го селекционерът Роже Лемер. А изглежда, че Дош Сантош знае как да му се отблагодари – естествено с голове като вече има 18 в 28 мача.


Селекционерът – Роже Лемер
Голямото предимство на Тунис се казва Роже Лемер. Селекционерът пое отбора през 2002 година, след като през 2000 изведе Франция до европейската титла, а преди това бе част и от екипа на Еме Жаке, който изведе “петлите” до световната титла през 1998 година.

Година по-късно Франция триумфира и в турнира за купата на Конфедерацийте. Вярно е, че той се провали със състава на “петлите” на Мондиал 2002, но така или иначе си остава много добър специалист, който научи тунисийците на добър футбол. Заради сериозни опит, който притежава, Лемер превърна в Тунис в много добре тактически подготвен тим, който ще накаже всеки, който го подцени.