Да се чуди човек, един и същи мач ли сме гледали вчера. Играха България - Швейцария, свършиха 0:0, а отзивите са толкова различни... Един обаче се откроява над всички и той идва както от спортни коментатори, така и от самите ни футболисти - "Играли смо добро, али смо немали шансе!".

Е, не сме играли "добро" и само човек, който не е гледал мач на Швейцария, може да твърди, че сме контролирали мача.

Швейцария изигра най-типичния за своя стил мач. Помните ли ЮАР 2010? А помните ли мача с Хондурас (0:0)? Тогава победа срещу абсолютния аутсайдер в групата класираше "кръстоносците" напред. Те обаче не изневериха на себе си, играха защитно и не успяха да реализират едното си положение, което по традиция създават в мачовете.

Отмар Хицфелд е стара лисица и много добре знае с какви футболисти разполага. Те не са най-класните, а на Мондиала далеч не бяха от нивото на Чили или Испания. Затова той прилага една типична за Жозе Моуриньо тактика от времето в Челси - бетон в защита, опасни контраатаки и победа с един гол.

А помните ли как протече двубоя с Испания? Ла Фурия имаше една дузина чисти възможности и ги пропиля. Швейцария имаше две - вкара един гол и удари греда. И така пусна бомбата. Но по-важно, алпийците нямаха и намерение да излизат от своята половина (не че можеха точно срещу Испания).

И сега се връщам към мача с България. Всички коментари, че сме контролирали мача са възможни само от хора, които не познават стила на съперника. Швейцария бе дошла да вкара един късен гол от наша грешка и да си тръгне с трите точки.

Близо един час "кръстоносците" стояха в своята половина и ни създаваха илюзията, че нещата са под наш контрол. Оставиха ни да тичаме, да се уморим и после се разиграха. Слава Богу, че тяхното разиграване не е като на Испания или Холандия, защото щяха да ни напълнят кошницата.

Тук трябва да поздравим и Ники Михайлов, който с всичките му кусури вчера се представи силно и ни спаси в няколко критични момента. Ако сравним работата на Ники и на неговия противник Вьофли, ще разберем, че всъщност Швейцария бе много по-близо до трите точки, тъй като с техните два пъти по-малко удари в целта, имаха по-чисти положения. Типично.

Единственото, което мога да отчета като плюс в играта на Националите е, че играха мотивирано. Играха с хъс. На моменти не знаеха какво правят, особено в атака, където липсва каквато и да било координация, но в дефанзивен план бяха по-добри от преди.

Имаше дисциплина на терена. Имаше организация. Ивелин Попов показа страхотна техника и с малко по-добър поглед ще бъде чудесен футболист. Благо Георгиев тича като луд, за да си върне обратно една изгубена топка в средата на терена. Стилиян бе железен в рушенето на играта. Манолев си припомни добрите младежки години и бе класа по крилото. Това са безспорни позитиви.

Но първият критерий за добра игра са головете. Вторият - положенията. И в двете постигнахме нула. Увлякохме се по стила на Швейцария и после треперихме в края.

А най-точният коментар дойде от основния виновник за дереджето на футбола ни - Боби Михайлов: "Нямаме голям брой играчи от висока класа. Не разполагаме с много такива футболисти. Първенството ни е на средно ниво, а и талантите, които имаме не им се дава шанс да играят."

Симеон Кунчев, Gol.bg