Серията от гафове на Николай Михайлов даде шанс на третия вратар на Левски Божидар Митрев да застане на вратата в Левски. Това даде невероятния шанс на стража без почти никакви прояви да стане любимец на сините фенове.
 
Вестник Стандарт предлага интересен материал, свързан с живота и кариерата на младока.
 
Първият тест за Митрев като титуляр след провалите на втория страж Ники Михайлов бе за купата срещу Нафтекс в Бургас.
 
"Неприятно е, тежи ми втория гол на бургазлии, грешката за него е моя", коментира Митрев след мача.
 
"Вратар без голове не може, явно трябваше да преживея и това. Ще ми бъде за урок", допълва философски Божката, както е известен на "Герена".
 
Мнозина привърженици на "сините" дори не знаеха неговото име до 31 октомври. Тогава 19-годишният Митрев дебютира в официален мач за Левски. И то в какъв момент. Шампионите губеха с 0:3 от Вердер на почивката, а колегата му Ники Михайлов бе смазан от публиката за грешките си. Божката обаче се справи. Той стана първият български вратар без допуснат гол в Шампионската лига.
 
"Не съм направил нищо. Имам още какво да уча", скромничи тийнейджърът.

"Аз съм най-обикновено момче. Живея в "Люлин" заедно с родителите си. Те следят изявите ми, но истината е, че не разбират много от спорт. Татко е безработен, а майка е служителка в "Софийска вода", разкрива Митрев.

Именно на площадките в квартала той се пали по футбола. "Люлин" има лоша слава. Там обаче живеят и свестни момчета, както и много футболисти. Повечето дори играят в "А" група". Ритахме на едно игрище между блоковете. Правехме го по цял ден. Не знам какво ме накара да сложа ръкавиците. Казват, че това или го имаш или не. Вратарите сме нещо специално.


Истината е, че предпочитам да спасявам голове, отколкото да вкарвам. Атаката не ме влечеше", спомня си Божката. Постепенно му омръзва да рита в махалата и решава да се заеме по-сериозно с футбола.
 
"Записах се да тренирам в Левски. Не съм мислил никога за друг отбор. "Син" съм от дете", признава вратарят. Радостта, че тренира на "Герена", дори го кара да приема с лекота кошмарното пътуване до стадиона. "Ад. Сменяш три автобуса, с часове висиш по задръствания.И така всеки ден", отсича Митрев.


В началото обаче не е забелязвал това, защото е имал компания. "С мен бяха още две момчета. Постепенно обаче се отказаха и аз останах сам. Свикнах, защото нищо не можеше да ме спре", казва още 19-годишният футболист. За разлика от повечето свои колеги той не е зарязал учението заради топката. "Първо бях в 56-то, а после се преместих на "Герена". Не съм бягал от час, уроците ми вървяха.

Проблеми имах само през последните две години. Тогава вече тренирах с мъжете. Трябваше да се готвя самостоятелно, за да се явявам на изпити накрая на годината. Сега съм щастлив, че съм студент. Естествено в НСА. Един ден ще свърша с футбола и ми се иска да работя като треньор", откровен е Митрев.
 
Според него е жалко как днес децата гледат на образованието. "Не знам какво става. Никой вече не ходи на училище. Минавам всеки ден покрай 56-то и гледам, че е празно. Всички стоят по кафенетата. Не им пука за нищо. После се чудим защо нещата не вървят. Как да стане, когато липсва възпитание.

Момчетата мислят за далавери. Момичета на по 18 г. се въртят около батковци и чужденците. Целта им е да се оженят за пари. На това трябва да се сложи край. Присъствието в час трябва да е задължително. Да се измисли някакъв закон или да се налагат глоби", ядосва се вратарят. Митрев се старае да стои далеч от изкушенията.
 
Дискотеките не ме привличат. Не обичам музиката да дъни и хората да не могат да се разминат. Аз съм по спокойните неща. Излизам с приятели, говорим си и това е. Държа много на тях. Затова и гледам да сме заедно почти всеки ден, стига да не съм на лагер. Те и семейството са най-важни за мен след футбола. Той обаче сега е на първо място. Тепърва ще правя кариера, нямам време за забавления, казва Митрев.
 
Вратарят има и сериозна приятелка. "И тя като мен е от "Люлин". Не искам обаче да разкривам повече подробности", потаен е Божката.
Освен с ранния дебют той си прилича по още едно нещо с бившия вратар на Левски Димитър Иванков. Митрев също като него има сериозен стаж в сектор "Б".

"Не съм изпускал домакинство. Бях с шал, където трябва - в сектор "Б" За гостуванията нямах средства. Иначе нямаше да изпусна нито едно и от тях", гордее се Божката.
 
За това е като ударен от гръм, когато го викат при мъжете.
 
"Първия път бях много притеснен, но след това свикнах. Хубаво е, че нещата при мен станаха малко постепенно. Една тренировка, после още една. Станах на 18 и вече нямаше как, взеха ме", разкрива вратарят. Младокът е приет бързо от останалите в отбора.
 
"Имам много приятели. Най-близък обаче съм с Николай Димитров. С него израснахме заедно в школата. Хубаво е, че сега сме рамо до рамо в първия отбор", радва се Митрев.
 
За разлика от своите съотборници той не се радва на лъскава кола. "Имам автомобил - Пежо 206. На този етап това е колата, която ми приляга най-много. Върши работа. Друга засега не ми трябва. А и не е редно да се пъча с лъскава кола. Още не съм постигнал нищо", завършва Митрев.