Преди няколко дни капитанът на Левски Елин Топузаков направи 11 години със синята фланелка. Първата тренировка на железния бранител на Герена е на 8 ноември 1995 г. Защитникът разкри също, че Любе Спасов е човекът, който го е довел в Левски на 18 г.
 
Стандарт представя мнението на  бившия рефер за развитието на Топузаков в Левски и моментите около привличането на Топчо на Герена.

През пролетта на 1995 г. свирих едно дерби Димитровград - Хасково, който беше лидер в "Б" група. Домакините спечелиха с 1:0, а гола вкара едно русичко момче, което веднага ми хвана окото. Играеше като нападател и ме впечатли още в първите минути - с техника, с движение, с нестандартни удари от въздуха. А голът му беше страхотен - замахна, че ще центрира, после копна топката, излезе зад защитата и я пусна покрай вратаря.
 
После разбрах, че е син на футболист, когото аз познавах. Баща му играеше в Шумен, свирил съм му мачове. Чичо му Минко пък бе ляво крило на Хасково. Тогава бях секретар на Професионалната лига, където работех заедно с Томас Лафчис, който по това време беше президент на Левски. Казах му, че има едно много талантливо момче в Димитровград и си струва да бъде привлечен. Трансферът обаче не стана много лесно. 6 месеца убеждавах "сините" да го вземат.
 
Левски пращаше няколко пъти хора да го гледат и накрая се стигна до преговори. Сумата, която Димитровград взе, не беше голяма. Спомням си, че родният клуб на Топузаков получи и един екип за отбора.Талантливите футболисти винаги са ме впечатлявали. Предлагал съм играчи не само на Левски, но и на ЦСКА и други клубове.
 
Забелязах Милен Петков още когато играеше в Добруджа и го препоръчах на Левски. Гледаха го, но той игра слабо и от това се възползва ЦСКА, които по-късно го взеха. Георги Бачев пък ме впечатли още когато беше на 14 г. Говорих с Лафчис, който искаше да го издърпа в школата на Герена, но не се получи.

Докато убеждавах Левски да го вземе, не се познавах лично с Елин. Не исках да му давам напразни надежди, ако трансферът не се осъществи. На тази възраст едно разочарование може да те пречупи. Но когато вече всичко бе уредено и той тренираше в Левски, отидох на Герена. Най-напред разпитах секретарката в клуба за него. "О, много е добре, със самочувствие, наперен, изобщо не си личи, че отскоро е в София", отвърна ми тя. След малко се появи и той.

Още си го спомням - източено момче, с руса коса, бузест. Казах му, че аз съм човекът, който го е препоръчал на Левски, макар че той вече знаеше. Пред мен обаче се показа като доста притеснителен. Опитах се да му вдъхна кураж, защото бях наясно как се чувства едно 18-годишно момче само в София - без близки и роднини, а може би още и без приятели.
 
Сега всичко около Елин изглежда розово, но животът му не бе никак лесен. Първите години почти не играеше, не получаваше редовно и пари. Имало е моменти, в които е събирал бутилки, за да може с тях да си купи нещо за ядене.
Винаги съм му казвал, че може да разчита на мен по всяко време на денонощието, помагал съм му с каквото мога, но той е доста горд и почти никога не се е обръщал към мен.
 
Казвал съм на Лафчис, че не може един футболист на Левски да остава без пари, дори и да е резерва. А той ми вика - той си има гадже, което му харчи парите. Не съм сигурен дали наистина е било така, но знам със сигурност, че му беше адски тежко. Но той успя да преодолее трудностите с много воля и характер.

В началото някои го упрекваха, че не пазел режим ходел по заведения. Най-често по този въпрос ми се обаждаше Васил Методиев-Шпайдела. От друга страна и баба му все ми повтаряше: "Любчо, помагай на моето момче, ти ще си му кум, като тръгне да се жени."
 
Аз, естествено, никога не бих му отказал, но не е задължително да ме кани. А пък и си мисля, че скоро няма да се ожени. Той много узря за годините си. Освен това е доста самостоятелен и иска всичко да постигне. Стреми се да е перфектен във всичко. Затова съм сигурен, че след като се ожени, ще се отдаде изцяло на семейството си. Очаквам да го направи, след като приключи с футбола. Защото не обича да се разсейва. Ако детето ти е болно или жената има проблеми в работата, това не може да не се отразява.
 
С Елин имаме апартаменти в един и същи блок. Той наскоро прави ремонт и мнозина биха му завидели за дома. Обзаведе го прекрасно, а за това как го поддържа мога да говоря с часове. Съпругата ми винаги се е чудела как може да е толкова чисто в апартамент, който се обитава от един мъж. Но това е и една от причината за успеха на Елин. Защото е подреден първо в дома си, после в характера, а след това и на терена.

Топузаков винаги е обичал Левски, но имаше момент, в който бе на крачка да си тръгне. Не заради пари, а защото не играеше. От идването му на "Герена" бяха минали повече от 3 г., но той все оставаше или извън състава, или на резервната скамейка. Искаше да е на терена, а и аз виждах, че му е време.

Вячеслав Грозни бе първият треньор, който му даде шанс. Пускаше го като външен халф и той се справяше нелошо, вкара и няколко гола. Но като си тръгна Грозни, го преотстъпиха на Пирин и въпреки че се представи добре, в Левски пак не разчитаха на него. Петгодишният му договор с Левски още не бе изтекъл, но от клуба не бяха изрядни с плащанията и аз го посъветвах да го разтрогне.
 
От ЦСКА не криеха, че искат да го вземат. Дори бях говорил с някои хора. Елин се яви на първия арбитраж, но от Левски не дойде никой. Докато дойде време за втория, Наско Сираков го извикал и много му се карал. Разубеди го да остане и наистина това се оказа едно от най-важните му решения. От този момент нещата тръгнаха добре за Елин. И аз се радвам, че стана така. Но тогава исках да му помогна, а за него бе важно да играе. Още повече че бях поел отговорност пред баба му и дядо му.

Когато се беше отчаял, имаше възможност да отиде и в Германия. Майка му работеше в Дрезден там и беше говорила да го пробват в местния Динамо. Аз обаче успях да ги убедя да не го правят, защото знаех, че ако изпусне момента да се наложи на тези години, след това ще бъде късно. Сега обаче смятам, че му е време да заиграе в чужбина. През лятото имаше оферта от Страсбург, но треньорът бе сменен и трансферът пропадна.
 
Руският Луч също много го искаше, предлагаха му страшно много пари, но той не е футболист за този отбор. Елин много се смя, когато му казах, че ако отиде в Луч, ще бъде съсед с един тюлен. Всички хора се променят с годините и той не прави изключение. В началото почти не говореше, беше много притеснителен, рядко се усмихваше.
 
Когато идваше вкъщи, той си оставяше телефона на вибрация, за да не ни притеснява. Показателно е обаче, че и досега той се обръща към мен и съпругата ми на "вие". Елин е много е признателен и уважителен. Аз и на много други хора съм помагал, но в повечето случаи те бързо са го забравяли.

Много пъти съм си позволявал да му давам съвети и той винаги се е вслушвал в тях. В началото му казвах да бъде търпелив, да тренира допълнително, да се раздава в мачовете. Винаги съм се опитвал да го убедя, че какъвто и талант да има, без труд успехът е невъзможен. Често му повтарях, че ако се задоволи с това, че играе в Левски, след време ще се върне в Димитровград, ще направи едно кафе в гаража с пластмасови столчета и ще разказва на децата си какво е било в София.
 
Но ако преследва върховете и стигне до националния отбор и чужбина, ще може да си позволи хотел, ресторант и бензиностанция на разклона за Истанбул. Радвам се, че ме разбра, и доказателството е, че продължава да тренира както в началото.