В съвременния футбол място за романтика няма. В българския пък – съвсем. Но в последните 3 години един отбор, хиляди фенове и един треньор се опитват да оборят това твърдение и да докажат точно обратното – че с любов, романтика, надежда, търпение и дори инат нещата могат да се случват. Дори и без много пари.

Ако има роден отбор, чиято история в последните 3 години заслужава да бъде снимана на филмова лента, това безспорно е Берое. Драми, обрати, безпаричие и луд инат напук на всичко, превърнаха зелените от Стара Загора в най-симпатичния български отбор в последно време.

А като основен сценарист на тази зелена приказка се превърна техничарят Илиан Илиев, вече закачил футболните обувки на пирона, но пренесъл своя дух на треньорската скамейка.

Вероятно доста хора тук биха си задали въпроса: „Какво пък толкова, Берое спечели една купа на България и вече Илиан Илиев стана легенда?” За всички тях ще посоча петте големи  победи на Илиан Илиев -  не тези на футболния терен, а тези в сърцата на феновете на Берое, които превърнаха бившия футболист в „Илиан Илиев – Бероецът”.

1.„Лудата банда”

Началото на сезон 2007/2008 година бележи края на президентството на Николай Банев в Берое. Скандалният бизнесмен от Любимец се разсърди на публиката и реши да накаже футболна Стара Загора, като се опита да затрие Берое. Но както често се случва, именно в трудните моменти се раждат герои.

Тогава зелените футболисти останаха без пари и  без треньор (след като след кратка борба Ради Здравков реши да напусне отбора), тренираха почти сами и с една луда еуфория на терена и по трибуните печелеха мачове под Аязмото. Тогава поради липсата на друг, „лудата банда“ се водеше от администратора Николай Демирев, който по-късно чистосърдечно си призна, че се е допитвал редовно по телефона до... Илиан Илиев.

През зимата на същия този сезон по-голямата част от играчите напуснаха отбора заради безпаричието, а Илиан Илиев се нае с наглед невъзможната задача тепърва да гради отбор, който да се мъчи да спасява в А група. И успя. Кръг преди края Берое си осигури оставане в групата след домакинско равенство с Пирин... или поне така си мислеха всички в Стара Загора.

Последва пародията  между Марек и Беласица, нередовните играчи на дупничани, служебна победа за отбора от Петрич и... тъмни облаци над Илиан Илиев и Берое. В крайна сметка Берое изпадна след загуба в последния кръг от Локомотив в София, но продължилите дълго след последния съдийски сигнал песни на зелените фенове показаха, че Илиан Илиев и отборът бяха спечелили своята първа битка за зелените сърца.

2.Щурмът на Б група

Илиан Илиев не остави Берое в този тежък момент. Той обеща, че ще върне отбора там, откъдето го пое – А група. И въпреки всичките трудности (дошли най-вече от собствения му двор), варненецът успя да го стори. Макар и с цената на много нерви и напрежение, след едно почти отказване след неприятна домакинска загуба от Любимец, Илиев завърши своята мисия в чистилището "Б група" и спечели за втори път сърцата на феновете на Берое.

3. Отново в А група и ... купа

Без да се впускаме в особени подробности за сезон 2009/2010 на зелените, няма как да не отчетем, че те се справиха блестящо за „новак” (доколкото това определение е подходящо за отбор с традиции като Берое.) 

Историческото  1:0 на Герена срещу Левски, разгромното 3:0 над бъдещия шампион Литекс под Аязмото и премереното домакинско 1:0 над ЦСКА на ¼ финала за Купата на България са само три от най-впечатляващи успехи на футболистите от Стара Загора на зеления килим. Всъщност възроденият отбор на Илиан Илиев, съставен от почти отписани за футбола играчи, постигна победи над всички отбори в първата осмица, с изключение на Славия.

Тогава като кулминация дойде и златният шанс за атаката на Купата на България, който беройци, подкрепяни от вярната си публика, не изпуснаха. А този триумф нареди  треньора Илиан Илиев в историята на отбора, редом до живата легенда в треньорския занаят в Стара Загора – Евгени Янчовски.

4. И отново ... ново начало

Уви, тук някъде може би трябваше да е Хепи-енда на зелената приказка. Но нито беше щастлив, нито пък беше край. Берое отново изпадна във финансов колапс, основни футболисти напуснаха, а идваха отговорни Евротурнири.

Въпреки всички проблеми с тогавашното ръководство и въпреки че беше освободен за втори път от отбора (първият бе по времето на Банев през март 2007г.), Илиан Илиев за трети път застана начело на Берое и то само 20 дни преди мачовете в Европа.

Нещо повече – отново му се наложи да прави селекция и подготовка в движение и да хвърля срещу Рапид Виена момчета, които уви, нямаха нито един мач в А група. Но Илиев тук спечели четвъртата си голяма победа в сърцата на зелените фенове. Да, Берое логично отпадна от Рапид, но показа дух и сърце за борба.

5. Зелената приказка ще продължи

Само преди дни – на 12 април, Берое отпразнува своята 25-годишнина от титлата от 1986 година. Феновете в Стара Загора отново почетоха своите герои, а броени дни след това треньорът Илиан Илиев показа, че не може току-така да напусне Стара Загора.

Специалистът отказа изгодно предложение от кипърския Олимпиакос, където и финансовите условия, и базата са по-добри от тези в Стара Загора. Но го направи. Защото вече е част от зелената идея и защото е част от сърцата на хилядите зелени фенове. 

Същите тези фенове, които в последните дни го следваха навсякъде с молба да остане. Същите тези фенове, които изписаха на стената на треньора си във Фейсбук стотици пожелания.  И на които Илиан Илиев нямаше как да откаже. Защото той, заедно със зелените футболисти и фенове, е част от зелената приказка, която трябва да продължи.

Красимир Ангелов