През лятото на 2005 г. вратарят на Левски Димитър Иванков напусна сините и подписа с Кайзериспор. От тогава насам все още има фенове на шампионите, които не могат да приемат факта, че любимецът им го няма.

Иванков бе и все още е идол на сектор "Б". Самият страж не пропуска да се прибере при първа възможност в България и да посети своя "дом" - стадион "Георги Аспарухов", където да се срещне със своите фенове и бивши съотборници.

Митко за съвсем кратко време се наложи в Кайзери и сега е една от основните фигури. В момента турският тим е трети в Суперлигата на южната ни съседка. Вратарят говори пред "Стандарт" за живота си в Турция, любимия Левски и бъдещето на националния отбор.

- Митко, здравей! Първо да те попитам как си?


- Благодаря, добре. Почивам преди тренировката на отбора.


- Кайзериспор тръгна добре в Суперлигата този сезон. Какви са амбициите пред тима?


- По принцип няма поставена конкретна цел пред нас. Важното е отборът да играе от мач на мач по-добре и, дай Боже, в края на сезона поне да повторим успеха си от миналата година, а именно участие в Интертото, за да атакуваме турнира за Купата на УЕФА.


- Ти имаш доста силни изяви на вратата, има ли оферти към теб?


- До този момент конкретни оферти няма. Може би - интерес, но до мен лично нищо не е стигнало. На този етап клубът не иска да се разделя с никого от футболистите си.


- Ти имаш ли амбицията да смениш клубната си принадлежност?


- Имам договор с Кайзери за още година и половина. Ако всичко е наред, няма проблем от моя страна да го изпълня. Едва тогава мога да мисля за друг европейски отбор.


- Вече си почти две години в Турция. Различава ли се първенството от нашата "А" група?


- Определено има разлика. Тук има доста повече равностойни отбори и последният може да победи лидера. Така че в турското първенство е доста по-интересно и на стадионите идва повече публика. Вижда се, че футболът в Турция е доста израснал. Виждате, в големите отбори идват големи и доказани имена.


- Кайзери на кой наш град прилича?


- Ами доста е трудно да се прави сравнение. Кайзери има около 1 милион жители. Тук всичко е много спокойно. Животът не е като в Истанбул и Измир.


- Къде сте настанени със семейството ти?


- В много добре устроен апартамент. Разполагам и със служебна кола. Всичко ми е уредено. Мисля само за футбол.


- С кого си най-близък в отбора?


- Колективът е много добър и се разбирам с всички мои съотборници. Все пак повече контактувам с другите чужденци.


- В Турция играят доста българи. Виждаш ли се с някого?


- Да, разбира се. Отборът на Здравко Лазаров Ерджиеспор също е от Кайзери. С него сме в един блок и през свободното ни време сме заедно. Разговаряме за България и разпускаме от натоварванията.


- Не мога да не те попитам за родния ти клуб Левски. Следиш ли изявите на "сините"?


- Да, разбира се. Всеки път когато имам възможност, ги гледам. Много съм радостен от успеха, който постигнаха с влизането си в Шампионската лига.


- А не съжаляваш ли, че не си в този отбор, за да усетиш това, което изпитват бившите ти съотборници?


- В никакъв случай. Просто така е писано. Ако бях останал, няма гаранция, че това щеше да се случи. Искрено се радвам на успехите, които постигна Левски тази година. Надявам се отново да станат шампиони и да влязат пак в най-комерсиалния турнир.


- Какво смяташ, че не достигна на Левски, за да запише по-успешен дебют?


- На пръв поглед още се видя, че групата е изключително трудна, да не кажа - най-трудната. Съперниците са доста именити и класни отбори. Но все пак не бива Левски да се отчайва от резултатите, липсата на точки и внушителната голова разлика. Това е футболът. Левски е на прав път. Политиката на шефовете ще даде още по-големи резултати в този турнир на богатите.


- В домакинския мач с Вердер Ники Михайлов направи непростими грешки. На какво мислиш, че се дължи това?


- Просто се случи, не е нужно да има причина. Хората трябва да го разберат и да го подкрепят. На Запад всички ти подават ръка в такъв момент. В България явно все още се различава начинът на мислене. Надявам се Ники да намери себе си и да покаже с игрите си, че е плод на случайност това, което направи срещу бременци.


- Ти също си юноша на Левски. Имал ли си подобни гафове в рамката на вратата?


- Да, и това е нормално. Няма вратар без гаф. Българите доста обръщаме внимание на негативното и много обичаме да дъвчем някого, като сгреши. Критиката трябва да умерена, а не да граничи със злобата.


- Смяташ ли, че при евентуална продажба на Георги Петков Левски ще може да заложи на младите Митрев и Михайлов?


- Това го знаят най-добре от ръководството. Станимир Стоилов трябва да прецени. Не трябва да забравяме, че Левски никога не е изпитвал липса на вратари.


- А ти би ли се върнал, ако те поканят?


- Не, поне на този етап няма как да се върна в Левски. От Кайзери ще искат доста пари от клуб, който иска да ме вземе. Освен това засега не мисля да се връщам в България. Някой ден сигурно ще завърша кариерата си на "Герена".


- Ти си в националния отбор. Защо загубихме от Словакия?


- В тази контрола не играхме по най-добрия начин. Словакия имаше смазващо превъзходство. Все пак това не бе официален мач. Смятам, че изпращаме една добра година за националния отбор, но има какво още да се желае.


- Смяташ ли, че ще успеем да се класираме за европейското първенство през 2008 година?


- Първо дано догодина всички да са живи и здрави и да покажем това, на което сме способни. Имаме добри шансове да се класираме за финалите. Все пак точковият ни актив е доста добър и нямаме загуба от преките ни противници. Всичко е в наши ръце.


- Не мога да подмина напускането на Стилиян Петров. Ще се отрази ли отсъствието на капитана?


- Стилиян безспорно беше водеща фигура и капитан на отбора. Трудно би го заместил някой. Факт е, че той напусна, и ние трябва да се справим с тази реалност.


- Как си обясняваш тази негова постъпка?


- Нямам представа. Той изтъкна някои неща.


- Може ли да размисли и да се върне?


- Само бъдещето ще покаже.