Бившият защитник на Левски Шакиб Бензукан даде интервю за "24 часа", в което говори за своя престой България.

Мароканецът бе изгонен от "Герена" защото постоянно бе контузен и не спазваше режима. Бранителят заяви, че обича Левски и че клубът му липсва.

"Сега съм в Мароко. Живея с майка ми в Маракеш. Тренирам с моя стар отбор Каукаб. Правя рехабилитации, вече тичам и съм доста по-добре. Започвам да работя малко по-сериозно и до месец, месец и половина ще съм готов", каза футболистът.

"В началото положението ми беше по-сериозно, защото имах скъсване на менискус и предна кръстна връзка. Но след операцията в България не съм спрял и за момент да работя за пълното си възстановяване."

"България ми липсва. Липсва ми футболният отбор на Левски, приятелите, много работи. Затова всеки ден контактувам с тях - по интернет или по телефона."

"Съжалявам много, ама в живота не става без грешки. Направих тези работи в тежък момент. В много неудобен момент за Левски. Не че за тях  има удобен момент, но беше още по-лошо, че тогава резултатите на терена трябваше да са по-добри."

"Извинявам се на хората, които съм засегнал, на всички левскари. А на отбора пожелавам успех. Нека Левски да върви напред - няма значение дали с мен, или без мен. Аз обичам Левски", продължава играчът.

"Следя постоянно мачовете на отбора. Надявах се до последно на някакво чудо още тази година - нещо да се случи с Литекс и да станем шампиони. Но въпреки че не стана, знам, че още следващия сезон Левски ще направи всичко, за да е там, където му е мястото."

"Станаха някои проблеми, предизвикани от мен, но аз не си тръгнах само заради тях. Имах още 6 месеца от договора си, а после щях да стана свободен агент. Тоест Левски само щеше да ми плаща, докато се възстановявам, а после аз да си тръгна без пари. Това щеше да създаде нови проблеми за Левски и напрежение, което аз не исках."

"Вече имах проблеми от 3 месеца. Ако след тях просто трябваше да стоя в България и да се възстановявам още 6 месеца, щеше да ми се пръсне главата. По-добре за мен беше да се прибера в Мароко, за да се успокоя, да се възстановя напълно и пак да заиграя футбол на добро ниво."

"С Рабех се видяхме два-три пъти в Мароко. По едно време играеше и халф, различно е. Но той пак смени един-два отбора. Пак имаше трансферни проблеми. Продължава си по стария начин."

"Имам предложения за работа. Може да стане нещо в Португалия. Президентът на моя клуб тук -Каукаб може да ми помогне да заиграя в Португалия. С него сме големи приятели. Защото когато Каукаб изпадна във втора дивизия, аз останах и играх силно две години. Помогнах на отбора."

"А жената на президента на Каукаб е дъщеря на президента на Бенфика. Португалия е много близо до Мароко, само на един час път. А първенството там е много силно. Обади ми се и Рашид Тиберканин да отида да играя при него в Дубай."

"Той смени два отбора там и ми предложи да отида в последния му клуб. Една година там би било опция, ако не подпиша с по-силен европейски отбор. За да заиграя пак редовно. Но предпочитам Европа. Ще видим."

"Най-хубавият ми спомен в България е първият ми спомен. Първият ми мач. Беше финалът за суперкупата на България срещу "Литекс" през 2007 година. Спечелихме с 2:1", завършва Бензукан.