Историята познава два подхода за провеждане на колосални реформи - еволюционен и революционен. Когато след 1989 година Социалистическият блок започна да се разпада, страните от Изтока имаха точно тези два пътя пред себе си. Тези, които бяха близо до Запада и бяха под по-силно влияние по време на Студената война, избраха революционния. България и Румъния обаче решиха да спестят шока от "революцията" на своя народ и предпочетоха еволюционни промени. Така политиката и икономиката започнаха да сменят образа си, постепенно, слагаха се точните хора при всеки нов избор. Точните хора в голяма степен бяха нови лица, но свързани със старите лица. Това е и един от големите минуси на еволюционния подход - новото остава тежко обременено от старото.

Сега обаче няма да си говорим за политика и история, а за футбол. Нека погледнем къде е България на световната карта и също така обърнем внимание на това, което се случва извън границите на малката ни родина.

В сравнение с 90-те години, България има по-добра материална база, но по-лош футбол. В продължение на години за основен виновник бе сочена базата. Сякаш всичко започва и свършва с терена. Само ще вметна, че половината бразилски таланти са играли футбол на прашните улици, а не на супермодерни, изкуствени игрища. В момента страната ни разполага с няколко школи, които разполагат с относително прилична база - Литекс, Черноморец, Левски и Славия. В почти всеки голям град има прилични футболни игрища, разбира се, срещу заплащане. Но има. Помня разронения цимент, на който играехме футбол през 90-те. Колената ми го помнят прекрасно. И знам къде играя днес. Но дори и да не изхождам от личния си пример, с просто око се вижда, че игрища вече има - не най-добрите, със сигурност недостатъчно, но има. Ако добавим отрицателния естествен прираст и емиграцията, картинката става още по-ясна.

"Основният виновник" сякаш вече не е основен. Еволюционният ни подход леко-леко го смекчи. Същият този подход обаче ни помогна като щрауси да заровим глава в земята, когато пред нас се изпъчи истинският проблем - мотивацията. Тя е ключов момент във всяко едно отношение от човешкото развитие, както личностно, така и обществено. Революцията се ражда от заряда и произвежда заряд, който захранва нацията за години напред. Еволюцията, напротив, се движи плавно и меко. Тя избягва излишния заряд, защото освен до скоростни промени, той води и до сериозни проблеми, които са нежелани.

България върви без заряд в последните 20 години. По инерция дори. Инерцията се влива първо в умовете на децата ни, а после кръвообращението я пренася и в техните крака. Инерцията води до апатия и примиренческо поведение. Такъв е и футболът ни - апатичен, муден, тъп.

Радостите ни идват обикновено след някое неистово еднократно усилие, от напън, който е останал съхранен в ДНК-то ни и е бил потъпкван дълго време, но не е бил пречупен. Напъните водят до еднократни силни мачове, до еднократни класирания, но не водят до тенденция. При тях няма последователност, няма развитие. Те са просто приятното изключение.

Еволюционния подход не ражда силен заряд и съответно няма силата да пречупва процеси, които са по-силни от него. Такъв процес беше и още е мутренизацията. Модерните бизнесмени, които днес стоят зад българските клубове, в своята масовост са бивши мутри и това е тайна, пазена като тази за изневярата на Райън Гигс. Мутрите се промъкнаха във футбола, увиха се около него и днес ние безусловно разчитаме на тяхната материална мощ, за да съществуват нашите клубове. Факт: ако същите тези бизнесмени се махнат от клубовете, които съсипаха, ще останем съвсем без нищо. Защото същите тези бизнесмени пречупиха крилата на средния и малък бизнес в страната и ни превърнаха в нация тип "Мексико" - много богати, много бедни и една мъничка средна прослойка.

И ако към липсата на мотивация и мутренизацията добавим промяната в ценностната ни система, която изключва спорта не само като престижна професия, но и като здравословен начин на живот, картинката става общо взето ясна. Футболът, а и спортът като цяло, е жертва на апатия, користни интереси и модерна култура на бързо хранене и бавно ходене

Нека сега сложим този образ в рамките на световния футбол.

ФИФА е разтресена от поредния скандал. Де юре двама от най-висшите членове на Изпълнителния комитет са обвинени в корупция, де факто Сеп Блатер остава без конкуренция преди изборите за нов президент на организацията. Както е известно, предстоят избори, на които трябва да се явят Блатер и Мохамед бин Хамам. Последният обаче утре и в събота ще отговаря пред Етичната комисия, защо е опитвал да подкупи представители на Карибския футболен съюз.

Скандалът е поредният в тази насока, след като неотдавна Лорд Трийсман обвини четирима души от Изпълнителния комитет в корупция, заради изборите на домакин за Мондиал 2018. Преди това пък разследване на британския "Съндей Таймс" хвана в крачка Амос Амаду и Рейналд Темарий и двамата бяха наказани.

Отделно най-силните четири клуба в света за момента - Барселона, Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед и Челси са в топ 6 на длъжниците, като общата сума, която трябва да върнат на банките надхвърля 2 млрд. евро.

Всичко това не идва да ни каже, че футболът в целия свят е пред колапс. Ни най-малко. Просто бизнес моделът в момента не работи по най-правилния начин. От една страна бе световната финансова криза, а от друга обичайният натиск от феновете за титли и нови рекорди - все неща, които струват пари, много пари. И следват заеми, заеми...

Корпуция има от най-ниското, до най-високото ниво във футбола и нека не се самозалъгваме, че само защото това, което дават по телевизора е лъскаво, то е направено задължително по най-почтения начин. Измамите в БФС вероятно са като джебчийски истории в сравнение с измамите по най-високите етажи на ФИФА. Не само в България, но и в другите страни имат проблем с бързото хранене и бавното ходене.

Има обаче една голяма разлика между България и Западния свят - мотивацията.

Това, което отличава особено много футбола във Висшата лига от този в България е не просто нивото на уменията, а зарядът. Представете си как Арсенал и Тотнъм откриват шампионата и сега си представете Славия - ЦСКА...

Между другото, в долните ешалони на родния футбол има мотивация и хъс. Но там пари няма. Няма и контрол. А шуробаджанащината е бич, насаден от комунизма и подплътен от капитализма с корупцията.

Всички сме прекрасни футболисти, пред компютъра. И всички сме силни и умни, когато коментираме статии. Много сме слаби обаче, когато трябва да играем футбол и сме много слаби, когато трябва да пишем. Защото не ни дреме. Защото егото ни е високо, мотивацията ниска, а знанията... Знанията ни доведоха до там, че бившият министър на културата написа "Збогом".

Сега, сбогом от мен и до нови срещи, но на игрището. Там е решението на проблема.

*ин ги - им

Симеон Кунчев, Gol.bg