Английската Висша лига продължава да се смята според мнозина за най-силното първенство в света, а статистиката застава твърдо зад това мнение: според изследване на "Делойт" първенството на Острова е на първо място по приходи, но и на първа позиция по изразходвани средства от клубовете.За сезон 2009/10 Висшата лига строши рекорда за най-високи приходи: фантастичните 2.2 милиарда паунда. На втора позиция остава Германия, на цели 700 милиона паунда зад Англия.Но в същото време Висшата лига е на първо място и по похарчени средства. Само за заплати са дадени внушителните 1.4 милиарда паунда, което е с 5% повече от предходния сезон. Данните сочат, че цели 68% от приходите в отборите от Висшата лига отиват директно в банковите сметки на футболистите, които играят в елита на английския футбол.Резултатите на "Делойт" са повече от стряскащи: Висшата лига на Англия практически работи на загуба от 445 милиона паунда за въпросния сезон.Челси е похарчил 174 милиона лири за заплати, Манчестър Сити - 133 милиона паунда, а европейският клубен вицешампион Манчестър Юнайтед - 132 милиона паунда.Тези три отбора са похарчили повече средства, отколкото всички останали отбори във Висшата лига взети заедно. Останалите отбори имат общи разходи, възлизащи на 307 милиона английски лири преди облагането с данъци.През сезон 2009/10 всеки един английски елитен тим, с изключение на Арсенал, Бърнли, Уулвърхемптън и Бирмингам е работил на загуба. Към този момент с най-висок оборот в световния футбол са испанските гиганти Реал Мадрид и Барселона, следвани от Манчестър Юнайтед, като в Топ 20 има цели 7 английски отбора.При влизащото в сила правило за финансов феърплей, при който отборите ще харчат в зависимост от приходите си, голяма част от тимовете във Висшата лига ще трябва да намаляват заплати, да харчат по-малки суми за трансфери и да печелят повече спонсори, които да пълнят касите.Задачата не изглежда лесна за отбори, които не следват строга финансова политика при изразходване на средствата. Елитни английски отбори като Арсенал, които следват германския модел на управление, успяващи да бъдат на челните места и като представяне, и като спазване на финансовия феърплей, са изключителна рядкост, поне на този етап.