Със започването на турнира Уимбълдън редица големи шампиони в тениса изказаха своето мнение за надпреварата.

Свещената трева в Лондон води до златната купа, която "тежи" повече от трофеите в останалите три турнира от Големия шлем.

Ето какво споделя шведът Бьорн Борг, който е петкратен шампион на Уимбълдън:

"Мисля, че моят финал срещу Джон Макенроу беше един от най-добрите, но най-великият мач на Уимбълдън беше финалният сблъсък между Роджър Федерер и Рафаел Надал през 2008 година."

"Аз имах късмет, че бях на централния корт тогава. Този двубой имаше всичко. Двамата играчи представиха велик тенис."

За британците Тим Хенман остана в историята като нереализираната мечта на цяла една нация. Хенман достигна до полуфиналите на Уимбълдън цели четири пъти. И нито веднъж не победи за място на финала.

"Финалът между Борг и Макенроу през 1980 година е незабравим. Драмата, свързана с търсената първа титла от американеца в Лондон, тайбрекът, всичко", споделя Хенман.

"Бях голям фен на Бьорн Борг и изобщо не харесвах Макенроу. На следващата година майка ми ме заведе за първи път на Уимбълдън."

"Все още си спомням ясно къде точно стоях на централния корт и какво беше вълнението ми, когато виждах как Борг минава покрай мен."

"Казах си, че и аз искам да изживея поне малка част от всичко това. Бил съм 6-7 годишен", завършва англичанинът.

"Обичам да играя на големи кортове, на исторически арени като Уимбълдън. Започвам своя първи мач на централния корт. Това е мечта, наистина. Сериозно, това е моето вдъхновение, искам да се насладя на тези моменти", заяви настоящият шампион в Лондон Рафаел Надал.

Един от най-големите шампиони и хърватинът Горан Иванишевич. Той спечели турнира едва веднъж, през 2001 година, но атмосферата бе повече от наелектризираща.

В своя четвърти финал, при четвъртия мачбол Горан взриви публиката, разплаквайки и своя баща, който го подкрепяше от трибуните.

"Първият път, когато видях централния корт - беше невероятно. Беше 1988 година, аз бях на 17 и играех в основната схема, след като бях преминал квалификациите", спомня си балканският "бомбардировач".

"В детството си играех само на клей и си казах "уау", когато видях тревата за първи път. Но любовта ми към играта на трева започна преди това, още когато гледах турнира в Хърватия."

"Всички онези големи мачове между Борг, Макенроу и Конърс ме запалиха по играта на трева на Уимбълдън. Най-добрият мач за мен беше този от 1982 година, когато Конърс победи Макенроу в петия сет", завършва Иванишевич.

Грег Руседски, бившият №1 на Великобритания, така и не направи голям пробив на Уимбълдън, въпреки, че имаше подходящата игра за надпреварата.

"Финалът между Борг и Макенроу от 1980 година ме въвлече в тениса. Най-вече онзи тайбрек, в който Макенроу спечели с 18-16 в четвъртия сет."

"Това беше Меката на тениса. От едната страна беше Макенроу, който играеше сервис-воле. От другата страна стоеше Ледения, Бьорн Борг."

"Тяхното съперничество, начинът по който играеха ми запалиха по тениса", спомня си Руседски.