В България чакахме като манна небесна влизането ни сред най-богатите в европейския футбол. Бленувахме да ги видим, пипнем, да се отъркаме в майсторството на магьосници като Роналдиньо, Деко, Дрогба, Шевченко, Клозе...

И успяхме! Благодарение на Левски българите видяха на живо в София мултимилионните селекции на Барселона и Челси, както и един от най-бойките тимове в Европа към този момент - Вердер Бремен.

Е, да видяхме ги! Някои дори спяха пред летища и стадиони, за да ги пипнат и вземат автографи. Европа обаче също ни видя и прецени колко струваме.

И какво ли видя? Оказа се, че май не сме съвсем готови да се сборим с Барса, Челси и другите могъщи клубове от западната част на континента. По български обичай някои даже злорадстваха от загубите.

Едно нещо обаче трябва да разберем всички. Това, което се случи на Левски, чака всеки един от клубовете ни, който се устреми към европейските върхове. Да не говорим, че може и по-страшно да е.

Въпросът е дали искаме наистина да станем част от Лигата на богатите. Щом сме "за" - горе главите. Всяко начало е трудно, а без бой няма да се научим как да паднем и да станем без да повтаряме същата грешка.

Финтовете на Роналдиньо и Робен замаяха главата на Живко Миланов, така както му се зави свят на всеки от нас, когато чу разликата между бюджета на сините и този на Барса и Челси. Е, как тогава да се мерим. Няма начин, можем само да се учим и да работим.

Да, Левски бе на моменти страхлив и плах като дете. Точно неопитността и наивността бяха основните причини сините да си тръгнат без парче от голямата европейска торта.

Че групата бе тежка, почти смъртоносна бе факт, но едва ли сега цяла година трябва да лежим на подобни оправдания. Мачовете с Челси и Барса бяха ясни. Чудеса стават, но дори те са запазени за големите герои на европейския футболен театър.

Левски трябваше да разчита на срещите си с Вердер, но уви! И в Германия и в България абсурда на неопитността и наивността съсипа българския първенец. Към епизодите на куриозните голове няма да се връщаме. Всички футболни специалисти и фенове ще ги помнят дълго.

В Шампионската лига Левски бе като малкото братче на вече порасналите и успяли големи футболни синове. Сините си играеха по детски наивно и не се сърдеха, когато големите ги поучаваха и шамаросваха.

Малките просто имаха нужда от възпитание и обучение, за да пораснат по-умни и бойки след година, две или колкото трябва. Важното е уроците да бъдат запомнени и добре научени и един ден демонстрирани с успех пред големите европейски играчи.

Българите сме доказали, че когато искаме, можем. Миналия сезон в УЕФА бе повече от успешен за клубния ни футбол, но не бе достатъчен трамплин за скок в големият и дълбок водоем на европейските футболни гиганти.

Сега в Европа всички говорят за България. Заради Левски, заради влизането ни в Европейския съюз. Въпреки загубите и злобата ни един към друг успяхме някак да получим признание. Хората искат да видят, че се стараем и имаме желание да вървим напред. Сините го направиха.

Европа ще ни приеме такива каквито сме, само в манталитета нещо ни куца. Има нещо гадно в тези хора с изкривени от ярост лица, които разпъват знамена със свастики на стадиона и псуват всеки, който дръзне да им застане на пътя.

Хвърлят бомби по полицаите, без да се замислят за човешкия живот. Това е първото нещо, което трябва да променим, ако искаме да не гледат на нас като на хора втора ръка.

Левски получи 17 гола в шест мача и отвърна само с един. Какво ни предстои в бъдещите опити да покорим футболна Европа? Автоголове да няма, другото ще го преживеем.