Трансферният пазар официално е отворен отдавна. Но на практика все още не е започнал. От седмици в медиите циркулират различни спекулации за големи играчи и големи клубове. Тези писания карат едни фенове да мечтаят, а други водят до отчаяние. Но ако оставим на страна думите и мечтите, до момента няма почти нищо конкретно като трансфери. Дали причината е кризата? Може би. Дали е липсата на желание да се харчат огромни суми? Възможно е. Но основният мотив този пазар да е блокиран до момента е в няколко души, които държат като заложници всички клубове. И затова в този летен филм героите са малко. Говорим за 4-5 президенти на клубове, които държат като заложници своите звезди и останалите на пазара. Те искат огромни суми за своите футболисти. Да играчите са звезди. От голям калибър. Но дори и те най-вероятно не струват толкова, колкото президентите искат за тях. "Който иска Пасторе трябва да предложи най-малко 50 млн. евро". Думите са на президента на Палермо Маурицио Дзампарини. "Хамшик може да бъде продаден от нас. Но само срещу 40 млн. евро", добавя колегата му от Наполи Аурелио де Лаурентис. Трансферната сага около Алексис Санчес от Удинезе е същата. Президентът Поцо иска 40 млн. От Манчестър Сити бяха предложили 30, но вече се оттеглиха от наддаването. Случаите като тези са много. Същото е с Гансо (30-35 млн), Тевес (40), Агуеро (45), Хълк (70), Фалкао (35), да не говорим за Неймар (35-40). Заради невъзможността да се осъществи трансфер на някои от тези играчи, страда целия пазар. Защото големите в Европа блокират сделките. До момента осъществените трансфери са или за сравнително малки суми (изключваме няколко сделки в Англия) или за свободни агенти. Все още липсват ударите на фантастичната четворка. Роман Абрамович и шейх Мансур все още не са развързали кесиите. Защото каквото и да си говорим четири са клубовете, които могат да повлияят на пазара. Манчестър Юнайтед вече пръсна 50 млн. за трима млади играчи и няма да ги причисляваме към тях. Говорим за Челси, Манчестър Сити, Барселона и Реал Мадрид. Те не се притесняват от разходите и финансовия феърплей. Големите играчи обаче рискуват да останат без сделката на която се надяват, заради алчните президенти. Да държиш кордата твърде опъната понякога не ти позволява да хванеш голямата риба. Реал Мадрид най-вероятно ще хвърли всичките си усилия към Неймар. Барселона ще се съсредоточи върху Санчес и евентуално Фабрегас. Сити със сигурност ще направи нещо въпреки, че все още като желана дестинация е зад останалите. А Челси може би ще се обърне към съкровищницата на Порто. Ами Пасторе, Тевес, Хамшик? Възможността да си останат в настоящите отбори е голяма. Или пък да бъдат продадени на много по-ниска цена от това, което искат в момента президентите им. Защото в медиите летят умопомрачителни цифри, но реално пари не се виждат на хоризонта. Но не всичко приключва с това. Понякога големите удари стават след някои големи жертви. Ако Барселона в момента може да си позволи да купува без да продава, то пристигането на Неймар в Реал ще означава напускане на Игуаин или Бензема. Ако Челси вземе Фалкао ще изгуби Дрогба. Който със сигурност няма да бъде подарен. Същото важи и за Сити. Ако искат Хълк ще трябва да се разделят с Тевес или Балотели. Всичко е един затворен кръг. Като вълни образувани от хвърлено във водата камъче. До момента никой не се осмелява да хвърли камъчето. Причината е една. Лудите президенти искат твърде много. Автор: Петьо Петев по материали от чуждия печат