Съвременният футбол е изключително динамичен спорт. Както на терена, така и извън него. Пътят от "осанна" до "разпни го" никога не е бил по-къс, а футболната памет на феновете никога не е била по-кратка. Последният пример е случващото се в Арсенал.

Трудният период в края на лятото накара почти всички да забравят какво прави вече 15 години Арсен Венгер начело на този клуб. След това пък само два дни активизиране на трансферния пазар накара феновете да забравят всички проблеми и да погледнат отново с изпълнени с оптимизъм очи.

Както винаги, истината е някъде по средата. И както винаги, Арсен Венгер взе най-правилното решение за съответната ситуация. Френският маестро успя едновременно да задоволи феновете и да повдигне духа на отбора, а от друга страна не позволи това да бъде в противоречие с принципите му. А това бе изключително важно, защото да промени политиката си практически щеше да значи погребване на проекта му. А нека бъдем честни - в момента Арсенал се крепи единствено на това.

Да погледнем отново назад и да видим причините за най-голямата вълна от критики към Арсен Венгер, откакто той е в Арсенал. Разбира се, основният довод е липсата на трофеи.  Това е най-важното нещо във футбола и подобен обективен фактор няма как да бъде пренебрегнат. Кулминацията в това отношение дойде след загубения финал за Карлинг Къп от Бирмингам.  Тази загуба съкруши морала на тима и след това сезонът бе стремглаво падане надолу.

Преди обаче Венгер да бъде съден за липсата на трофеи, трябва да бъдат отчетени и заслугите му през тези 6 години. Арсенал е единственият топ-отбор в Англия, който се самоиздържа. Не само това, Арсенал успя да построи най-големият стадион от топ-клубовете, след този на Манчестър Юнайтед. Това стана в условията на най-тежката финансова криза в последните 80 години. Което граничи с магьосничеството.

За масовия фен това може да не значи нищо, но тази стъпка подсигури бъдещето на Арсенал. Новият модерен "Емиратс" генерира най-високите приходи от билети за клуба в Англия. Когато стадионът бъде изплатен (а това ще стане в най-скоро време), той ще бъде основа за изключително стабилен финансов източник.

Всичко това ще има двойно по-голямо значение след влизането в сила на правилото за финансов феърплей. Отново - за масовият потребител това може да звучи нереално като чудовището от Лохнес. Но всъщност финансовият феърплей вече чука на вратите на големите клубове и ще бъде фактор още от следващия сезон.

За много фенове бъдещето няма значение. Те мислят краткосрочно и искат успехи сега. Веднага и на момента. За футболистите това мислене е още по-популярно. И са напълно оправдани, тъй като техните кариери имат ограничение във времето.

Поради тази причина дори и отгледаните от Венгер Самир Насри и Сеск Фабрегас решиха да напуснат "бащиното" огнище и да потърсят късмета си по света. Напускането им предизвика бурна реакция от страна на феновете на Арсенал и на футболните критици, тъй като вече превърна в тенденция Арсенал да губи най-големите си звезди. Нормално обграждащия клуба негативизъм в по-малка или по-голяма степен се отрази на останалите в отбора футболисти.

Арсенал за поредна година трябваше да прегрупира редиците си. Нещо, което Венгер всеки път е успявал да направи с удивителна лекота. След напускането на всяка звезда, на нейно място изгряваше друга.
Точно този път обаче натискът бе прекалено голям. И като в перфектната буря, той се съедини с други два изключително важни фактора - много тежката програма на Арсенал и може би най-голямата вълна от кадрови проблеми в съвременната история на Арсенал.

"Артилеристите" започнаха сезона с гостуване на Нюкасъл, домакинство на Ливърпул и гостуване на Манчестър Юнайтед. За да са нещата още по-сложни, отборът трябваше междувременно да изиграе два съдбоносни мача с Удинезе за влизане в Шампионската Лига. Когато се стигна до последният и съдбоносен мач на "Олд Трафорд", от състава поради отсъствия и наказания липсваха цели 9 (девет) важни футболиста: Томас Вермаелен, Бакари Саня, Киерън Гибс, Алекс Сонг, Джак Уилшър, Жервиньо, Емануел Фримпонг, Абу Диаби и Себастиен Скилачи. При такава аномалия нямаше избор освен дебют за отбора да правят играчи като Коклен, Оксейл-Чембърлейн и неопитните Траоре и Дженкинсън. Резултатът го знаем всички. Той влезе в историята.

Интересното обаче е какво се случи след това.  Венгер бе изправен пред стената и вече никой не вярваше на проекта му. Всички искаха трансфери. Големи трансфери. Независимо от парите. Цялата политика на французинът бе поставена под въпрос. Клубът бе пред революция. Бъдещето на Венгер и "венгеризма" в Арсенал бе под тежка въпросителна.

Понякога, когато големите клубове са изправени пред стената, дават най-доброто от себе си. Сега, когато Венгер бе пред стената, той даде най-доброто от себе си. Дали за последвалите трансфери бе работено по-рано през лятото или всички те бяха резултат от загубата от Юнайтед можем само да гадаем. Ако е второто, тогава феновете на Арсенал трябва да кажат едно голямо "Благодаря" на "Червените дяволи".

Защото Венгер не само че успя да направи нужните трансфери, но успя да ги направи спрямо проповядваната от него политика. Французинът успя в невъзможната задача да нахрани вълка и да запази агнето цяло.

В клуба пристигнаха точно тези играчи, които бяха необходими и бяха искани от феновете. От 5-те дошли играчи 4 са с богат опит в националния отбор, двама са капитани на националните си отбори, един на клубния си отбор, а последният е с шестгодишен опит и над 170 мача в английската Висша Лига. Общо за тези 5 играча бе платено по-малко, отколкото за Самир Насри или Сеск Фабрегас. Поотделно. И Венгер успя да постигне това, въпреки че всички знаеха за проблемите му и опитваха да го изнудят. Както опитаха от Болтън за Гари Кейхил.

За трети път в тази статия ще кажем, че за масовият фен цената на трансферите няма значение. Не и сега. Когато ножът бе опрял до кокала. Но успехът на Венгер да запази политиката си на разумни трансфери (съответно разумна структура на заплатите) гарантира бъдещата стабилност. Гарантира потенциални нови добри трансфери следващото лято, а защо не и още през зимата.

Разбира се, за тези трансфери помогна много и фактът, че Арсенал влезе в групите на Шампионската Лига. Ясно е, че с изключение може би на френскоговорящите футболисти, това е по-важно, отколкото чарът на Венгер. Но точно това показва колко голям подвиг бе елиминирането на Удинезе, въпреки сериозните проблеми, които имаше клуба.

В резултат на всичко това, сега феновете са щастливи. Получиха това, което искаха. Получиха нещо,  което не бяха получавали от доста време - трансфери. Много трансфери. На опитни футболисти. Фактът, че действията на Арсенал бяха изненадващи спрямо обичайното поведение на клуба, накара да феновете да са с усещането за промяна. А това допълнително ги зарежда с оптимизъм.

И не само тях. Същият свеж полъх ще се усети и сред играчите. Вчера в полунощ, когато биваха обявявани последните трансфери, Джак Уилшър бе залепен пред своя Туиътър и от коментарите му лъхаше ентусиазъм като от малчуган преди Коледа.

Във футбола позитивния дух в отбора е едно от най-важните качества. Понякога обаче прекаленото самочувствие, прекалено големите очаквания могат да изиграят лоша шега. Точно на това стана жертва Арсенал в последните два сезона, когато "се бореше за 4 трофея" и накрая на сезона усещането бе за провал.

Трудното начало на този сезон, напускането на Сеск Фабрегас и Самир Насри, както и историческия разгром с 2:8 от Манчестър Юнайтед обаче би трябвало да имунизират "артилеристите" от такова мислене и тази година.

Напрежението, очакванията и изискванията към отбора вероятно няма да са такива, каквито бяха в минали години. И точно в тези условия Венгер ще може да извади най-доброто от своите футболисти. Защото без съмнение в лицето на Уилшър, Рамзи, Чембърлейн, Мияичи и Жервиньо той разполага с едни уникални таланти.

И кой знае, може пък поне частично да се повтори сценария от 2001 година, когато Арсенал също бе размазан на "Олд Трафорд" с 1:6, а още в следващия сезон стана... шампион на Англия.


Филип Георгиев - Gol.bg