Пламен Николов или Георги Димитров ще бъде избран? Или Борислав Михайлов вместо Наско Сираков? А след това Христо Стоичков или Ники Илиев? 

Такива въпроси правиха преди години напечена надпреварата за титлата “Футболист на годината”. Разбира се, пак имаше първи и втори, сърдити и недоволни, но едно беше сигурно: избираше се според футболните заслуги.

И интереса беше голям, решението се чакаше с нетърпение. Минали времена, минали нрави, ще подхвърли някой тука. Може и прав да е, но някак си неистинността и фалшът на последните “конкурси” за званието “пръв български футболист” затриха и обезличиха събитието.

Нищо лично спрямо Мартин Петров. Добър футболист, вкара след много дълга пауза някой и друг спасителен за някои гол в националния отбор. И толкоз. Зациклилата му от години кариера в отбори като Волфсбург и Атлетико обаче не оставя на мира мениджърите.

А, мениджърите! Май главно тези хора, за които процентът и комисионната стоят над всичко, печелят от бившето събитие “Футболист на годината”. Вчерашният “избор”, който всъщност се знаеше от дни, във всеки случай налива вода в мелницата, която трябва да засили позицията на Петров в Мадрид. А за това трябва да се погрижат хората, които печелят от неговите изяви.

Как иначе да си обясним, че зад него остават направилият фантастична година Димитър Бербатов или пък Георги Петков, който през цялата година систематично допринасяше за тровещите нечии нощи успехи на Левски? Бербатов направи голям трансфер, вкарваше гол след гол за Байер и Тотнъм, дърпаше ги напред.

Интересчийството обаче налага нефутболния избор. 2005 година например беше слаба за Бербатов, но му предстоеше трансфер. Идеалният начин да се подсили евро-печалбата беше една престижна награда. За сметка на футбола, в чийто правила най-силно и постоянно през цялата година по мнението на непредубедените игра героят от американската епопея през 1994 година Даниел Биримиров.

И той беше пренебрегнат, както и Бербатов беше пренебрегнат тази година. Едва ли и на Мартин Петров тази награда му се усладила. А в Бирмингам постоянно сърдитият му съфамилник сигурно пак, както и в миналото, е засегнат на чест. Май тази среда е силно отровена, за което футболистите не са виновни. Виновни са цялата кохорта печелбари и венцеславци, които се навъртат около тях.

А когато изброените в началото славни играчи спореха за приза “Футболист на годината”, националният отбор разбиваше Франция, Дания, Белгия, които определяха футболната мода в онези времена. Паралелът с настоящето е излишен.