Английският "Гардиън" отправи многозначително послание към България: "Някои страни имат още доста да наваксват." Насоката, разбира се, е футбол, но островитяните не се възмущават от бездарния ни национален отбор, а от нетолерантната, расистка култура на българските фенове.

Както е известно, по време на евроквалификацията между България и Англия в София, наши фенове отправиха расистки обиди към Ашли Йънг, Ашли Коул и Тио Уолкът, които за сметка на това бяха като Ферарита в сравнение с нашите Москвичи.

Неприятният инцидент провокира изданието да обърне внимание на темата за расизма и на предстоящото Световно първенство в Русия през 2018 година. Връзката между България и Русия е, че според "Гардиън", културата на феновете в двете страни е идентична.

Ето и превод на обширния материал, чийто автор се крие зад мистериозното "Тайният футболист":


Имах мечта като дете. Беше обикновена. Исках да порасна колкото може по-бързо и да играя футбол с приятелите си в професионален отбор. Никой от нас не се интересуваше в кой отбор, стига да играехме заедно.

Играчи от Индия, Пакистан, Африка, Ирландия и Англия щяха да представят отбора ни, а това, разбира се, не се случи. Бяхме само на осем.

Израствайки в мултикултурна среда, ние бяхме благословени от здравословна доза далтонизъм*. Всъщност, първия път когато някой от нас се сблъска с расизма бе истински шок, защото както често се случва, това стана с наш приятел.

Сигурен съм, че които и да са приятелите на Тио Уолкът, Ашли Коул и Ашли Йънх, те са гледали мача Англия - България преди осем дни със същото неприятно чувство в стомаха, което аз изпитах тогава.

Как ли тези играчи са искали да се върнат към относителното убежище на Висшата лига. От 1970 година насам бе свършено огромно количество работа за изкореняването на расизма от английския футбол и с доста голяма доза успех.

Остават и странни инциденти. Дуайт Йорк бе оприличен на маймуна от двама фена на Блекбърн, докато загряваше за мача с Бирмингам на "Иууд Парк" през 2004 година, а Йън Холоуей обвини феновете на Стоук за расистки обиди към Джейсън Юъл преди два сезона.

Преди много години аз играех на стадион, който беше добре известен с враждебността си спрямо гостуващите отбори. Нашият тим имаше доста чернокожи играчи и след мача няколко от нас отивахме към клубния автобус, който беше в края на паркинга. Тогава се разминахме с трима мъже.

Единият водеше сина си, който беше на шест или седем и подтичваше, за да не изостане от възрастните. Напомни ми за мен и баща ми, който имаше навика да върви два пъти по-бързо, когато наближи стадиона, заради адреналина.

Когато приближихме, усетихме, че ни гледат. Един от чернокожите играчи също ги погледна, а момчето го зяпна и извика: "Негър!".

Бях потресен. Въпросният играч се засмя, изненадан и невярващ. Никой не каза нищо и продължихме да вървим. Не знам кое беше по-лошо: да чуя това от детето или непукизма на бащата.

Моето възпитание и страхотната работа, свършена от мъже като Брендън Батсън правят така, че лесно да виждам колко грозен е расизмът.

Други страни, с доста по-малко етнически малцинства, трябва да извървят сериозен път. Един добър приятел, африкански футболист, играеше в Русия. На един обяд той ни разказа смайваща история, как скинове са го причаквали след тренировките и е трябвало да тича, за да се спаси от тях. И нека не забравяме, че те са били фенове на неговия отбор. Той разказа още, как е помолил клуба да му осигури охрана за негова сметка, но му отказали, защото това би означавало да се признае за съществуването на проблема.

Мога да си представя как същият футболист се е чувствал, когато е научил за банера, който феновете на Локомотив Москва разпънаха, след като клубът продаде нигерийският нападател Одемвинге. На фона на банан бе написано "Благодарим, Уест Бром". Обяснението за този плакат на Алексей Сорокин, шефът на комитета по кандидатстване за домакинство на Мондиал 2018, бе толкова смешно, че не си струва да се повтаря**.

Русия има проблем. Наскоро легендарният бразилски ляв бек Роберо Карлош получи банан от фен на Зенит, с което бе разплакан. Феновете на Зенит струваха на клуба 38 000 паунда, след като УЕФА глоби клуба заради маймунски скандирания по време на мача с Марсилия. През 2004 година мениджърът Властимил Петрела заяви, че ръководството не му е позволило да привлича чернокожи футболисти. "сках да подпиша с черен играч, но не можех. Всеки път отговора на клуба бе един и същ: "Не сме заинтересовани."

Мнозина определиха като късогледство решението да бъде поверено домакинството на Мондиал 2018 на Русия, но може би най-великото спортно събитие в света може да бъде катализатор за промяната на мисленето на едно поколение. Нека да имат шанса да видят на живо футболисти с качеството на Неймар, Йънг и Ян М'Вила, така както в Англия имахме привилегията да гледам Сирил Реджис, Вив Андерсън и Джон Барнс преди години.

През 2018 година Световното първенство може да направи нещо, което не е виждано преди. Може да донесе един нов, напредничев начин на мислене в руския футбол, а феновете ще могат да захвърлят мантрата на техните предшественици и да се изправят срещу собствениците на клубовете, които продължават да толерират расизма.

Може и да не стигне за революция, но както Ленин е казал: "Понякога историята се нуждае от тласък."


* Игра на думи, с която авторът казва, че цветът на кожата няма значение.

** Изказването на Сорокин: "Не е тайна, че Лондон има най-висок праг на престъпност, сравнен с другите големи европейски градове и също така най-високо ниво на консумация на алкохол сред младите. Британската преса се опитва да разсее вниманието от техните проблеми.

В същия ден, когато бе показан плаката за Одемвинге, английски фенове в Манчестър изгориха американски флаг. Ние знаехме за това, но не се фокусирахме върху него, макар че можехме да започнем разговор за липсата на толерантност и инициирането на етническа омраза от английските ултраси.

Плакатът (с банана) не бе расистки. Беше насочен срещу точно определен, незначителен футболист."