Манчестър Сити ще плаща два милиона годишно на градския съвет в Манчестър срещу контрола върху правата за името на стадиона си. Както е известно, "Сити ъф Манчестър" бе построен през 2002 година за Игрите на британската общност. 112 милиона бяха осигурени от държавната лотария и публични средства.

В същото време Сити ще печели по 35 милиона паунда годишно от сделката с установената в Абу Даби "Етихад Еъруейс", която иска да купи името на стадиона, на тренировъчното игрище и място на фланелките на отбора за следващите 10 години.

Когато през 2003 година Сити се премести от "Мейн Роуд" на "Сити ъф Манчестър", клубът се договори с местните власти да плаща по 2 млн. паунда годишно наем, който е базиран на посещаемостта на стадиона. Градският съвет пък запази правата върху името на стадиона, но това се превърна в проблем с идването на Шейх Мансур, който привлече и инвестицията от "Етихад Еъруейс".

Любопитното в случая е, че договорката между общинарите в Манчестър и представителите на клуба е минала без никакво публично обсъждане, тъй като е включвала "разговори относно личните финансови и бизнес афери на определени хора."

Председателят на Градския съвет сър Хоуърд Бернщайн увери обаче, че с увеличаването на наема на 4 млн. годишно, хората в Манчестър само са спечелили. Не е тайна, че през февруари Съветът трябваше да окастри бюджета си до 170 млн. за следващите две години, а вследствие на това над 2 000 работни места бяха закрити.

Източната част на Манчестър е сред най-бедните региони на Острова и според Бернщайн сделката ще помогне за възстановяването на част от работните места и ще подкрепи хората в дългосрочен план.

"Вярваме, че това ще се окаже платформа за възстановяване на работни места и още по-важно, получаваме повече пари от една инвестиция, която сме направили с публични и средства от лотарията", коментира сър  Хоуърд пред "Гардиън".

Лидерът на либералните демократи, Марк Рамсботъм далеч не беше такъв оптимист: "Не критикувам продаването на правата за 2 млн., защото вследствие на тъмнината около сделката, ние всъщност не знаем какво е можело да се спечели. И докато всяка инвестиция е добре дошла, доста често подобни гръмки обещания не доживяват да се сбъднат."