Дербито с ЦСКА отрази удивително точно сезона на Левски, който на практика приключи. Втори или трети, сините фенове няма да се трогнат много.

За сензационна титла са нужни доста грешки на червените и 100% актив за Левски, а в България знаем единствено как стават тези неща. Звучи несериозно, дори погрешно, да изключим от сметките за титлата и Лудогорец.

Пред сините остава надеждата за частичен реванш в турнира за купата. Той ще е сладък, ако бъде извоюван единствено след победа над вечния съперник.

Истината е, че за повече левскарите не са готови, това се видя добре най-вече във "вечното дерби" - тотално отстъпление пред съперника през първото полувреме, 15 вихрени минути след почивката и по-скоро отчаян, но не и смислен щурм за точица в края.

"Сините" нямаха и късмет, но той наистина е с по-силните. Левскарите някакси паднаха по навик срещу отбор, който в никакъв случай не ги превъзхожда като единици. Дори няколко момчета на Пенев позаспаха. Това говори още по-лошо за "сините", защото вълкът не намери сили да влезе в отворената "армейска" кошара.

На първо място в тима на Георги Иванов липсват 3-4 класни изпълнители. На "Герена" от години нямат халф, който може да излъже двама, да подаде опасно или да стреля. Или обратно - да задържи топката. Такъв за последно бе Дарко Тасевски.

Той и сега е в отбора, но поне от година гледа мачовете отблизо, а дори и в най-добрите си дни бе бледа сянка на Седрик Бардон. Няма какво да се лъжем, и Дарко, и останалите кандидати за слава останаха далеч от класата на Седрик.

Лошо говори и фактът, че десният бек Дъстли Мулдер бе №1 в "синьо". В атака също липсват топ играчи, които могат да атакуват бързо отляво, отдясно или дори в центъра. Футболисти, с които Левски винаги се е гордеел.

Истината е, че Тони Калво, Дани Младенов и най-вече Сьорд Арс са меко казано ментета. Защитата на "сините" пък е под всякаква критика. Ларс Рисп и Йордан Милиев бяха надбягвани дори от "бързаците" Борис Галчев и Петър Стоянов.

Този сезон още не е преполовен, но истината е една - Левски е трагедия, а титлата е абсолютен мираж. Пътят през тунела трябва да бъде извървян през зимата. Нека "сините" стегнат отбор, с който да си припомянт славните времена в Европа, макар и в по-слабия турнир - на Лига Европа.

Когато натрупат точки там, ще могат да вземат преднина у нас и да атакуват голямата цел - Шампионската лига. Нужно е малко търпение, повечко пари за нови играчи, а не за евентуални премии и умна политика. Накрая и няколко думи за Георги Иванов-Гонзо.

Кратко и ясно - Гонзо не става за треньор, още по-малко пък на Левски. Емоцията във футбола е хубаво нещо, но лошото е когато допуснеш тя да те води. Трезвите оценки са друго нещо, но лошото е когато ги направиш твърде късно.

Сега му е времето на Тодор Батков най-сетне да се раздели с Гонзо, защото годините без титла на "Герена" могат да станат и пет, ако Георги Иванов продължи да се прави на треньор, какъвто всъщност не е.

Гонзо може и да е "висшист", но си няма и грам понятие от методика на работа, мениджмънт, педагогика, тактика, схема на игра, наставления, водене на мач и още и още, да не говорим пък за морално достойнство и чест.

Георги Иванов е легенда на Левски, това никой не може да му го отнеме, но падна твърде, твърде ниско. Толкова ниско, че да нахлуе на терена, като пехливанин и да псува тираджийската Таско Тасков, който уж бил виновен за загубата на "сините", които според Гонзо надиграли ЦСКА. Граченето срещу съдията Тасков бе повече от смешно и пародийно.

И още нещо, когато човек си подава оставката, това не означава, че остава още на дадена работа, а си взима чантичката и напуска, но явно и това не е било залегнало във "висшето" образование на Гонзо.

Георги Пешев, Gol.bg