Ричард Бах, американският писател, вероятно е известен най-вече със сериозния успех, който постигна рано в кариерата си с на пръв поглед доста обикновени книги. Една от най-добрите му творби се казва "Илюзии: Приключенията на неохотния месия" и разказва историята на съвременен герой, който се отказва от позицията си на спасител на света, когато хората започват да очакват твърде много от него. По същото време, когато книгата бе издадена, един млад шотландец се радваше на сходен успех, като мениджър на тогавашния шампион в шотландската Първа дивизия - Сейнт Мирен.

Тази неделя отбелязва 25-та годишнина на сър Алекс Фъргюсън като мениджър на Манчестър Юнайтед. Едно впечатляващо постижение, плод на набор от безскрупулни качества, остър нюх за промяната във футбола и умението да се адаптираш към нея, както и шанса на невероятния късмет. Разбира се, в един или друг момент, всички споменати са действали в обратен ред. Но това е футболът. За мен гъвкавостта и непримиримостта продължават да бъдат най-впечатляващата част от арсенала на Фъргюсън.

Мой приятел, който играеше за Юнайтед, ми разказа тази седмица, че дори и когато времето му в клуба е било на привършване, към него са се отнасяли с уважение, както към всеки друг в състава. И макар и това да не е задължително рядкост, определено не много мениджъри използват такъв подход. Моят приятел до ден днешен не спира да почита всички усилия, които сър Алекс е вложил в кариерата си и признава: "Все още мога да му се обадя и знам, че ще ми отдели колкото време има. Без значение дали не сме се чували от седмица, месец или година. Той помни и имената на децата ми и винаги пита как са."

Друг приятел, който в момента играе за Юнайтед винаги отказва да говори, когато го питам за Фъргюсън. Причините са страх, лоялност и уважение, в какъвто ред си изберете.

Има хиляди анекдоти, които описват безскрупулната страна на Фъргюсън, основно от бивши футболисти. Но има и още много, които не получават същата публичност и които показват една много по сърдечна страна, като посещение на гости у болни играчи, благотворителност, която би засрамила много футболисти, включително и мен. Най-интересните история обаче, са тези, които показват и двете му страни в един откъс.

Добър пример е промяната на образа на неговите помощници през последните 25 години. Брайън Кид, Стийв Макларън и Карлош Кейрош всички напуснаха, за да опитат своя късмет (с променлив успех), но тяхното наследство има много по-дълбоко влияние от приноса им за изпълването на залата с трофеи на Юнайтед. Казвали са ми, че нищо не дразни Фъргюсън повече от това да губи точки от отбори, които са водени от негови бивши колеги и най-вече бивши футболисти.

Промяната на помощниците дава на Фъргюсън свеж поглед върху Юнайтед и пречи на футболистите, особено на тези с дългогодишна кариера, да станат част от статуквото. Новите идеи, комбинирани с играчи, които са склонни да се адаптират към тях, са ключови за всеки топ клуб. Манчестър Юнайтед не е играл с един стил през тези 25 години; купувани са нови футболисти, които да се адаптират към нови системи - понякога, за да се увеличи дистанция, а друг път, за да се стопи. През този сезон стилът отново е различен и по отношение на пресата напомня на философията на Барселона да се върне обратно топката.

Да държиш футболистите в готовност е висш пилотаж, който се дължи на доверие и уважение, а не, както един от моите бивши мениджъри смяташе, на организирането на възможно най-много излизания вечер, за да го харесат играчите. Много футболисти ще се подиграят с всеки симптом на слабост в мениджъра и после ще се извинят с него, за своите провали, когато отборът започне да губи точки.

Но Фъргюсън никога не е имал проблем в това отношение. Неговите покупки на трансферния пазар обикновено са млади и жадни за футбол играчи, които могат да се докажат само с много тичани. По-впечатляващото обаче е умението да контролира тези същите играчи, щом веднъж станат запазена марка и имат друг стил на живот. Аз лично никога не съм се изкушавал от треньорската кариера, в нито един момент от моя живот, защото не мога да си представя да бъда бавачка на 30 милионери и да им казвам неща като: "Добе, чия беше мацката? И кога точно се появи полицията?"

Нищо от тези извънфутболни глупости не успява да пречупи Фъргюсън или да помрачи ентусиазма му към играта, макар че доста от футболистите, с които съм разговарял да казват, че той щеше да се пенсионира на момента, ако Юнайтед бе победил Барселона във финала на Шампионската лига през миналия сезон. В момента той е оставен с удоволствието да "разкара Ливърпул от шибания им пиедестал", но само две европейски купи за четвърт век.

Освен това изглежда, че рекордната 19-та титла дойде точно преди "шумните съседи" да успеят да впрегнат потенциала си. Вероятно повечето от нас ще се съгласят, че да се откажеш в момент, когато се заражда династията на Манчестър Сити не е удачен момент.

Фъргюсън обаче никога не е отказвал предизвикателство. В известен смисъл, днешните пречки са може би най-големите в кариерата му. Могат да се окажат твърде сериозни за мъж, който наближава 70-ия си рожден ден, но както пише Бах: "Няма беда, която да не може да се превърне в дар." И както в това има много истина, така не трябва да пропуснем, че за Фъргюсън, няма и дар, който да не може да се превърне в беда.

Тайният футболист, "Гардиън"