Въпрос: Идвате от представянето на локомотив, който ще носи вашето име. Когато бяхте малко дете мечтаехте ли да станете машинист на влак?

Не помня да съм имал такава мечта. Струва ми се, че повече мечтаех да стана летец. По принцип аз доста рано се ориентирах към спорта. Но съм длъжен да призная, че изпитах истинско удоволствие, когато подкарах локомотива.

Въпрос: Да се върнем в детството Ви: Помните ли в кой момент почувствахте, че можете да направите кариера като професионален тенисист?

Някъде около 12-годишен изоставих футбола. Това беше първият знак. На 14 години се преместих в националния учебен център в Лозана. От този момент нататък беше ясно, че ще остана в тениса.

Въпрос: Наскоро беше публикувана нова книга за Вас “Очарованието на Федерер – анатомия на успеха” В нея американският писател Дейвид Фостър Уолъс  пише, че, когато човек Ви гледа как играете тенис е като “религиозно преживяване”. Как се чувствате, когато прочетете подобно нещо за себе си?

Когато правиш нещо толкова добре, колкото на малко други се удава, това вдъхновява хората. Но пък това никога не е била целта ми. Аз искам само да се наслаждавам от играта си. После обаче хората започнаха непрекъснато да ме следят, започнаха да обсъждат всеки детайл и тенденции, които са интересни и за мен.

Спомням си отлично разговора си с Уолъс. След края си казах: “Що за интервю ще се получи”. Неговата гледна точка беше коренно различна от тази,която е общоприета. Знаех си, че или ще бъде пълен провал, или ще е нещо много особено. В края на краищата резултатът беше много интересен. В своята карира винаги съм се срещал с необикновени хора, фотографи или журналисти, които винаги са търсили различен поглед. Такива срещи винаги са ме вдъхновявали.

Въпрос: Не е ли твърде силно, а и плашещо сравнението с религията?

Това е нещо често срещано – да търсят Супермен: той трябва да е неуязвим и никога да не плаче. Аз се радвам, че в Швейцария хората са сдържани и отбягват подобни определения и идеализация. Чувствам се напълно нормален човек. И съм такъв. Просто мога да играя много добре тенис.

Въпрос: И изведнъж Супермен има само два трофея от този сезон, което е твърде под нивото на Роджър Федерер. И така идеализирания образ се руши.

Е, годината все още не е приключила. Пред мен са Париж-Берси, Мастърса в Лондон, но със сигурност не съм доволен от това да съм с толкова малко успехи. От друга страна съвсем малко не ми достигна за големите победи. Особено на Уимбълдън, можех да направя повече. Бях убеден, че мога да победя отново. Ако това беше се случило сезонът щеше да изглежда съвсем различно. Но той е такъв, какъвто е. И аз съм длъжен да работя над себе си за да спечеля отново.

Въпрос: На US Open водехте с 2:0 на Джокович и имахте два мач-бола. Как преживяхте такова поражение?

След два-три дни прочиташ страницата. Моят характер е такъв, че рядко излизам от равновесие. Мога и да оценя доброто представяне на моя съперник. Не винаги, когато губя означава, че съм играл лошо. Понякога другият играч просто е бил малко по-добър.

Въпрос: Дълго време ваше основно качество беше да побеждавате в такива напрегнати мачове, като този на US Open. Изгубихте ли го?

Всяко поражение е удар по твоята увереност. Но с времето започваш да се учиш от това. Разбира се, много е трудно да печелиш, когато не си уверен. В момента Джокович вярва безрезервно в собствените си възможности и затова има великолепни резултати.

Въпрос: Само една седмица не Ви стигна да стигнете рекорда на Пиит Сампръс за 286 седмици начело на ранглистата. Изоставихте ли тази цел?

Не, не е задължително. Искам отново да стана номер едно, но не заради рекорда на Пийт Сампръс, а защото искам да съм най-добър. Наистина сега това изглежда нереалистично, доколкото Новак Джокович доминира. Едновременно с това е ясно, че световната класация непрекъснато стремително се променя.

Въпрос: Вече цяла година работите с Пол Анакон. Оправда ли той Вашите очаквания?

Да, оправда ги. Разбира се като цяло имахме по-високи очаквания.

Въпрос: В кое най-много Ви помага той?

На първо място тактически. Но той също промени и разни неща в рутинната подготовка и това беше като глътка свеж въздух.

Въпрос: В последно време често се чуват упреци, че сте пропуснали подходящия момент, за да се оттеглите. Какво мислите за това?

От време на време така се говори. И обикновено, когато губя го казват хора, които въобще не разбират от тенис. За това и не отдавам голямо значение на това. Така или иначе това по никакъв начин не влияе на удоволствието ми от тениса.

Въпрос: И въпреки всичко това трябва да Ви дразни?

На следващият ден след победата ми на Ролан Гарос през 2009г. за първи път чух въпроса “Кога ще приключите с кариерата си?”. Сега все по-често ме питат и това не мога да го променя. Важното е, че не позволявам подобни въпроси да ме обезкуражат. Аз нямам планове за приключване на професионалната ми спортна дейност.

Въпрос: Наистина ли нямате такива планове или просто премълчавате, защото знаете колко суетня ще предизвика такова изявление?

Да, наистина нямам такива планове. Веднага след като се появят и часовникът започва да тиктака. Почти както при жените. Ако някоя жена е бременна, то бебето непременно ще се появи.

Въпрос: Надал през тази година изгуби шест пъти от Джокович. Май ще се окаже, че това е проблем за него. Виждате ли в тяхното противопоставяне някакъв паралел в двубоя Федерер – Надал?

При Рафа ситуацията е различна. Шест пъти, това разбира се е много, но Рафа до момента многократно е побеждавал Джокович. В началото на кариерата си и аз имах чувството защо, по дяволите, не мога да победя някои съперници. Докато при Надал от както е професионалист никога от никого не е изгубил повече от два пъти подред. А тази ситуация в момента е нова за него и затова, за съжаление, той е в по-лоша ситуация от колкото аз съм бил.

Въпрос: Наскоро спорта загуби по брутален начин такава звезда като Марко Симончели...

Всичко, което се случва в спорта е много относително. В тениса няма нищо опасно. В същото време ние толкова много летим, което ни кара да осъзнаем, че винаги нещо може да се случи. Последният път, когато летях гледах филм за Аертон Сена. Седмица по-късно се случи трагедията със Симончели. Не мога да си представя как се чувстват Роси или Колин /участници в катастрофата, причинила смъртта на Марко/. Това видимо ги разтресе.

Въпрос: Разговаряхте ли с Роси?

Веднага му написах sms, на който той веднага ми отговори. Случилото се е ужасно. И ако може поне малко подкрепа да предложиш – това правиш.