Непрестанните проблеми на лидерите в световния тенис, свързани с регулярните им контузии и спадове в спортната форма, кара мнозина от специалистите и анализаторите да се озъртат все по-настойчиво за ново попълнение в т.нар. “Голяма четворка”.

По мнението на мнозина напоследък (след сериозните травми през изминалата година  на Дел Потро и Сьодерлинг), този свеж полъх по върховете на аристократичната игра може да донесе Жо-Вилфред Цонга.

“Мохамед Али”, както е прозвището на тъмнокожия французин, вече си осигури място на полуфиналите на Мастърса в Париж и след отпадането на Джокович и Мъри, единствено Федерер изглежда е способен да го спре по пътя му към ценното отличие.

Увереността в собствените възможности, която Цонга демонстрира през последните месеци му помогна да стигне до титлите от турнирите в Мец и Виена, но по-важното е, че нивото на игра на французина в момента не отстъпва съществено на това на тенисистите от топ 4.

Големият въпрос обаче е, дали Жо-Вилфред Цонга ще съумее да запази този висок ритъм на представяне и през 2012 година и още по-важното – ще успее ли да направи още една крачка напред и да отправи истинското предизвикателство към исполините на модерния тенис.

През 2008 година, когато французинът достигна до финала на Аустрелиън оупън мнозина предричаха, че дните, в които той ще окупира челните места в световната ранглиста и ще се окичи с титла от “Големия шлем” са съвсем близо, но близо 4 години по-късно това все още не е факт.

Разбира се основна причина за липсата на сериозни успехи у французина оттогава насам са неговите нескончаеми травми, които му пречат да разгърне неоспоримия му талант, но по всичко изглежда, че сега най-накрая Жо-Вилфред вече е загърбил здравословните проблеми.

Ако направим по-задълбочен анализ на резултатите на французина от началото на настоящия сезон ще видим, че когато той е във форма представлява сериозна заплаха за всеки един претендент за титлата от тура.

- в първите три турнира за 2011 година Цонга достигна до финал и полуфинал на два от тях;
- стабилно представяне на турнирите на трева, като игра финал в Куинс и сътвори почти немислимото обръщайки не кого да е, а самият Федерер от 0:2 до 3:2 на четвъртфиналите на Уимбълдън;
- достигна до финалната осмица на Флашинг Медоус;
- спечели титлите от турнирите в Мец и Виена.

Както е видно от резултатите бързите настилки са по-подходящи за стила на игра на французина, но ако той наистина иска да бъде значим фактор в световния тенис ще трябва да поработи здраво и върху представянето си на клей.

Достатъчно ли е обаче всичко това Цонга да се смята за един от бъдещите членове на елитния клуб “Топ 4”? Несъмнено той разполага с нужния талант и ако продължи да се труди и бъде постоянен в изявите си това няма да е кой знае какво изненада.

Ако сравним показателите му в директните сблъсъци с Джокович, Надал, Федерер и Мъри ще видим, че единствено срещу сърбина Жо-Велфред има положителен баланс (5:4 без да броим отказването в Париж), което идва да покаже, че пътят на французина към върховете на класацията минава през победи срещу останалите трима фаворити.